вторник, 19 октомври 2010 г.

Университети, наука, протести, пари

В последно време зачестиха протестите на разни учени и университетски преподаватели
за твърде оскъдния нов бюджет за наука и образование. И това нямаше да ме притеснява,
ако не беше сериозното медийно присъствие на този "проблем" и не по-малко честите новини за това, които непрекъснато ни пробутват конфликта между Дянков, СУ, Игнатов и т.н. по почти всяка телевизия, която си пусна.

Омръзна ми! За мен такъв конфликт е изкуствен. Не се различава по нищо от протестите
на повечето синдикати за лошото положение на еди кой си професионален бранш. Даже не,
според мен се различава - доста по-блудкав и маловажен е въпросът за науката, от този
за здравеопазването или полицията, или средното образование. Науката не може да бъде
потребност от първа необходимост! Тя е приоритет едва когато много по-належащи и по-жизнено важни функции на организма/обществото се възстановят в ритъм и заработят правилно!

Просто са ми смешни всякакви аргументации на учените, които изцяло залагат на сълзливи,
ирационални патетични слова за уникалното нещо - СУ (или БАН), което е вековен стожер на наука, изкуство, и всичко ценно за духа, бъдещето на нацията! Използват нереални аргументи, присъщи на метафизичния дух и характер на науката като цяло (не на цялата, естествено, има и много успешно приложими направления) Едва ли не, без СУ (или БАН) цялата нация се разпада, настъпва необратим морален упадък и разпад. Обществото загубва всякакви твърди устои и почва, става бездуховно, обрича се на изключително неблагоприятно бъдеще, влиза в трета глуха и спира да се развива. Глупости на търкалета.
Не знам си какви си Лисабонски стратегии, не знам си какво - говорят си тези учени, като развалени латерни, понятия, които не разбират, за да си защитят техния интерес. Ами криза е, много сериозна криза! Парите не стигат за всичко! В такова време на преден план излиза непосредственото оцеляване, а душевната храна трябва за момент да влезе в диета! Как уж са умни, а елементарни неща не разбират ?

Естествено, че най-разумно е един тежко болен да разпредели най-много средства
(да не кажа всички) за да се нахрани и облече първо, и после да си излекува диабета,
хипертонията, язвите и т.н. А не да хвърли тези пари за книги, кино, театър и наука.

Особено науката в България е тотално опорочена прашясала и безсмислена система, в която всеки малоумен може да стане доктор, а после доцент, професор и т.н. (както цялата ни държава) Изключително хаотичен свят, многопластов по отношение на способности и интелект като преобладават тъпи wannabes (както вече казах преди няколко поста).
Нашите университети имат уникално ниско ниво, завършват ги всякакви бездарници, и дори има повече места отколкото дипломирани среднисти :) И освен това не произвеждат хора с необходимите на практиката качества и умения - т.е. произвеждат безработни.

Естествено, че е безсмислено да имаме здрави, облечени и нахранени хора, които нямат наука, култура, мечти и богата душевност - все пак не сме животни.
Но в крайна сметка трябва все пак да има хора, нали ?