Да оставим констатацията на мира!

От много време се канех да понапиша нещичко на тая тема. Става дума за онези ситуации, в разговорите, които водим, в мислите ни дори, в които правим някаква констатация, и по-точно - негативна такава. От типа на "Тази държава е лайно", или пък на по-ниска грануларност като "Този квартал е боклук", или "Моят екип/работа е супер тъпа", "Еди-какво-си не ми харесва, не върши работа, неефективно е". Много зависи как човек поднася своите констатации - особено негативните, каквито са всички изброени примери. Моето виждане е, че това трябва да става спокойно, с уважение към събеседника.

Но наистина е доста дразнещо за мен, да получа в отгвор на своята констатация, реплика от вида "Ами ти какво би предложил ?", или "Имаш ли по-добра идея ?". Масово хората отговарят по този начин, при това, обикновено отговорът им е придружен от видимо победоносно чувство. Усмихват се ехидно или съжалително към теб, и имат убедеността, че едва ли не мъдро-мъдро са парирали невежия ти опит за бунт, чрез гениална реплика от категорията "заклах та, а", или от категорията 'вечни изконни житейски мъдрости, предавани през поколенията'. Един вид - ако нямаш решение на проблема в джоба си - край на темата! Финито, няма какво да мърмориш и да се оплакваш! Демек, няма какво повече да обсъждам с тебе този въпрос - ти си някакъв балък, дето си мисли, че може да излезе на глава с интелигентните хора - марш в първи клас, тука сме само мъдреци! Това е изключително неуважение към събеседника, неадекватно поведение, и грубост към неговото желание за разговор, и към правото му на лично мнение.

Хората автоматично приемат, че след като нямаш - или което е още по-важно и по-възможно: не искаш - да предложиш нещо по-добро, то ти нямаш право да недоволстваш! Защо пък да нямам право ?! Вярно нещо ли казвам - вярно. Ами какво тогава ? Понякога дори човек може да не е в позицията да измисли, или пък да няма качествата и знанията да предложи нещо по-добро (например, ако е свързано с професионални умения и квалификация, които той не притежава) - нима това инвалидира смисъла на неговата мисъл/изказване ? Нима той няма право да забележи и обобщи куп свои лични наблюдения и опит в извода "Еди-какво-си не става" ? Разбира се, че има! Когато фактите говорят, и Боговете мълчат. Но не и умните пазители на статуквото, дървени философи, които винаги са готови да кажат нещо. Особено ако се чувстват нападнати и засегнати. Изумяват ме понякога, подобни общоналожени стереотипни отговори, и изобщо форми на социално поведение, които наистина са масови, популярни ... но нелогични, даже абсурдни. Обаче хората си ги ползват, без много да му мислят. Дет са вика, туй му е на устата на човек, туй си казва - как да не му го кажеш ? :)

Същият този порочен механизъм за водене на диалог, забелязвам, присъства сериозно и в корпоративната лексика и комуникация. Дори и в устите на иначе уважавани, умни и стойностни хора. Те също припознават този тип поведение за нормален, и адекватен начин да отговориш, и го прилагат постоянно. Вероятно дори не си дават сметка, че по този начин още повече нервират и вбесяват събеседника, като го лишават от по-нататъшен разговор и обсъждане, на вероятно наболяла за него тема. Хората просто не пропускат 'да отбележат точката' - защото това е лесния отговор, отговорът, който е на устата на всеки, и се подразбира. Що за нелепост ...

Мисля, че трябва да оставим констатацията на мира. Сама по себе си, тя наистина може да се разглежда като първа стъпка към нещо по-добро, към план за подобряване на нещата, за решаване на проблема (говоря за негативната констатация). Но тя категорично има собствено право на съществуване. Погледното както философски, така и съвсем човешки, констатацията е самостоятелно смислен обект, който сам по себе си носи информация, стойност и има свое достойнство, има права. Дори да не е придружен от следващите стъпки (като идеи, планове за промяна към по-добро), този обект е пълноправен, реален обект, резултат от нашите мисли и преценки. И има какво да ни каже, на какво да ни наведе като тема за допълнителен размисъл. Нека го уважаваме и да се държим по-логично!