Когато бях малък, Георги Мамалев живееше със семейството си в съседния вход. Като цяло спомените ми са размити от времето, но човекът си беше един съвсем нормален съсед, без някакви надменности или неща от този сорт.
Но една случка никога няма да забравя. За 11-тия си рожден ден (или там някъде) получих конструктор Лего. Това беше едно нереално събитие, дало старт на нова епоха в моите детски светове, мечти и фантазии (и безброй измъчвания към родителите ми да ми купят още). Съответно, много си го обичах. Беше един подвижен замък със солидна защита от зидови укрепления и многоброен въоръжен караул.
Обаче веднъж при игра в градинката зад блока (по всяка вероятност действието се развива в пясъчника) загубвам един от хората си, т.е. установявам, че един от войниците липсва (вероятно това става ясно при последвалата вечерна проверка). Това беше една сериозна драма за мен и дълбока криза в редиците ни. Лего човечетата бяха много мили образи, и аз се чувствах брутално ограбен, с незаслужено намален ресурс.
За голяма и много приятна изненада беглецът се намери - оказа се, че малкият син на Мамалеви - Мартин, го е открил при игра в пясъка. Последва много мила и трогателна постъпка - поканиха ме официално на гости у тях, на което в тържествена церемония пленникът ми беше предаден обратно.
Много силно и позитивно впечатление ми направи тази случка, едва наскоро се присетих отново за нея. И реших да я споделя.
