Аритметика с мъртъвци

Чух наскоро новината за млада майка, сгазена и убита от камион - на пешеходна пътека. И се замислих за смъртното наказание. (С което не казвам, че точно този шофьор аз лично бих го осъдил на смърт - просто се замислих). Безспорно, това престъпление е изключително тежко. И безспорно, надали ще му се даде адекватно наказание, в кочината България. В нормална държава, последствията биха били много жестоки. Но не и тук. Особено пък ако шофьорът-убиец е например прокурорски или депутатски син. Или някоя известна мутра, с 10 висящи дела. Преди много време президентът каза по новините, че у нас "има дефицит на справедливост". Хареса ми тази фраза, запомних я и сега тук я ползвам. Ама все още го има тоя дефицит.

Та за мъртвъци викам да ви поговоря. Готови ли сте да направим заедно сметките ? Ако се въведе смъртно наказание - само по себе си, това не е много стряскащо за престъпниците, би трябвало тази мярка да се придружи с общо усилване на присъдите, което да ги направи смислени - ще възникне реален риск от съдебни грешки. Всеки греши. И съдиите също - че чак доста повече от другите хора. И някак си много ще е страшно за всички, ако се изпълни смъртно наказание върху невинен човек. Особено за близките и приятелите му и т.н. Въобще ще е пълна драма. Но аз смятам, че като има смъртно наказание, и то почне да се изпълнява, неминуемо ще има силен превантивен ефект върху хората с престъпни наклонности. И колко да са смъртните присъди ? Надали ще са хиляди ... И колко средно като процент да има грешка - надали ще е голям.... Излиза, че по този нелеп начин, наречен 'съдебна грешка', ще си отидят едно относително малко количество хора.

А без смъртно наказание, и без каквато и да е респектираща съдебна система, отиващите си нелепо хора, са стотици, хиляди пъти повече! Е кажете ми сега, кое да изберем ?? Знам, да, да се говори така, да се борави с човешки живот като с кръчмарска сметка е грозно и неморално. Всеки човешки живот е напълно безценен и не е по силите на смъртен да определя кой да живее, и кой не. Предполагам, че не малко философи са обърнали сериозно внимание на тази тема. Но това е реалността! В единия случай имаме едно количество жертви, в другия стотици пъти по-голямо. Просто няма трети вариант. Или А, или Б. И в единия, и в другия случай има жертви, невинни хора, отишли преждевременно по моргите. И ние, като държава и народ, продължаваме, с ясно съзнание, да избираме втория случай, т.е. хилядите пъти повече трупове. Еми ... като е така, ще си мреме като мухи по пътищата и това си е ....

Защита на научна теза

Scene: It’s a fine sunny day in the forest, and a rabbit is sitting
outside his burrow, tippy-tapping on his typewriter.
Along comes a fox, out for a walk.
Fox: “What are you working on?”
Rabbit: “My thesis.”
Fox: “Hmmm. What’s it about?”
Rabbit: “Oh, I’m writing about how rabbits eat foxes.”
Fox: (incredulous pause) “That’s ridiculous! Any fool knows
that rabbits don’t eat foxes.”
Rabbit: “Sure they do, and I can prove it. Come with me.”
They both disappear into the rabbit’s burrow. After a few minutes,
the rabbit returns, alone, to his typewriter and resumes
typing.
Scene inside the rabbit’s burrow: In one corner, there is a pile
of fox bones. In another corner, a pile of wolf bones. On the
other side of the room, a huge lion is belching and picking his
teeth.
(The End)
Moral: It doesn’t matter what you choose for a thesis subject.
It doesn’t matter what you use for data.
What does matter is who you have for a thesis advisor.
– – Anonymous