сряда, 24 октомври 2012 г.
Ако минавате покрай хотел Родина ...
.. не пропускайте да забележите уникалната прилика между логото им, и това на Microsoft Visual Studio:
Не знам кой от кой какво :) - може би едните от другите ....
неделя, 21 октомври 2012 г.
Google Nexus 7 tablet
Най-сетне открих как се задава ротация на екрана. Дълго време си мислех, че това е възможно само чрез инсталиране на специален app за целта, това се потвърждаваше и от разни мнения по форуми из нета. Един колега пък каза, че това не е вярно, тъй като говорим за обикновена настройка/конфигурация на Android, и съответно показа как се задава тя на неговия Samsung Galaxy. Да, ама не. На същото място в Nexus 7 не открих тази опция.
Та значи ето как става. С приплъзване от горния край на екрана надолу, се появява една лента с информация за последни update-и, инсталации и т.н. Най-горе на тази лента има една малка икона с изображение на ротация на екран. Ако се чукне на нея се сменят двете възможни настройки: заключен екран, и въртящ се екран.
Та значи ето как става. С приплъзване от горния край на екрана надолу, се появява една лента с информация за последни update-и, инсталации и т.н. Най-горе на тази лента има една малка икона с изображение на ротация на екран. Ако се чукне на нея се сменят двете възможни настройки: заключен екран, и въртящ се екран.
сряда, 12 септември 2012 г.
Из филма "Писмо до Америка"
"... ти, такова, си образован ... ама си прост. Така де - как така хем е тъй, хем не е тъй ?? Или е така, или не е така ...."
Много мислих над тая реплика ... от тоя вид мислене, което няма за цел да се измисли нещо ... просто мислене ....
Понякога се чувсвтам много образован, и много прост. И ми е малко мъка зарад това...
Много мислих над тая реплика ... от тоя вид мислене, което няма за цел да се измисли нещо ... просто мислене ....
Понякога се чувсвтам много образован, и много прост. И ми е малко мъка зарад това...
петък, 20 април 2012 г.
Да оставим констатацията на мира!
От много време се канех да понапиша нещичко на тая тема. Става дума за онези ситуации, в разговорите, които водим, в мислите ни дори, в които правим някаква констатация, и по-точно - негативна такава. От типа на "Тази държава е лайно", или пък на по-ниска грануларност като "Този квартал е боклук", или "Моят екип/работа е супер тъпа", "Еди-какво-си не ми харесва, не върши работа, неефективно е". Много зависи как човек поднася своите констатации - особено негативните, каквито са всички изброени примери. Моето виждане е, че това трябва да става спокойно, с уважение към събеседника.
Но наистина е доста дразнещо за мен, да получа в отгвор на своята констатация, реплика от вида "Ами ти какво би предложил ?", или "Имаш ли по-добра идея ?". Масово хората отговарят по този начин, при това, обикновено отговорът им е придружен от видимо победоносно чувство. Усмихват се ехидно или съжалително към теб, и имат убедеността, че едва ли не мъдро-мъдро са парирали невежия ти опит за бунт, чрез гениална реплика от категорията "заклах та, а", или от категорията 'вечни изконни житейски мъдрости, предавани през поколенията'. Един вид - ако нямаш решение на проблема в джоба си - край на темата! Финито, няма какво да мърмориш и да се оплакваш! Демек, няма какво повече да обсъждам с тебе този въпрос - ти си някакъв балък, дето си мисли, че може да излезе на глава с интелигентните хора - марш в първи клас, тука сме само мъдреци! Това е изключително неуважение към събеседника, неадекватно поведение, и грубост към неговото желание за разговор, и към правото му на лично мнение.
Хората автоматично приемат, че след като нямаш - или което е още по-важно и по-възможно: не искаш - да предложиш нещо по-добро, то ти нямаш право да недоволстваш! Защо пък да нямам право ?! Вярно нещо ли казвам - вярно. Ами какво тогава ? Понякога дори човек може да не е в позицията да измисли, или пък да няма качествата и знанията да предложи нещо по-добро (например, ако е свързано с професионални умения и квалификация, които той не притежава) - нима това инвалидира смисъла на неговата мисъл/изказване ? Нима той няма право да забележи и обобщи куп свои лични наблюдения и опит в извода "Еди-какво-си не става" ? Разбира се, че има! Когато фактите говорят, и Боговете мълчат. Но не и умните пазители на статуквото, дървени философи, които винаги са готови да кажат нещо. Особено ако се чувстват нападнати и засегнати. Изумяват ме понякога, подобни общоналожени стереотипни отговори, и изобщо форми на социално поведение, които наистина са масови, популярни ... но нелогични, даже абсурдни. Обаче хората си ги ползват, без много да му мислят. Дет са вика, туй му е на устата на човек, туй си казва - как да не му го кажеш ? :)
Същият този порочен механизъм за водене на диалог, забелязвам, присъства сериозно и в корпоративната лексика и комуникация. Дори и в устите на иначе уважавани, умни и стойностни хора. Те също припознават този тип поведение за нормален, и адекватен начин да отговориш, и го прилагат постоянно. Вероятно дори не си дават сметка, че по този начин още повече нервират и вбесяват събеседника, като го лишават от по-нататъшен разговор и обсъждане, на вероятно наболяла за него тема. Хората просто не пропускат 'да отбележат точката' - защото това е лесния отговор, отговорът, който е на устата на всеки, и се подразбира. Що за нелепост ...
Мисля, че трябва да оставим констатацията на мира. Сама по себе си, тя наистина може да се разглежда като първа стъпка към нещо по-добро, към план за подобряване на нещата, за решаване на проблема (говоря за негативната констатация). Но тя категорично има собствено право на съществуване. Погледното както философски, така и съвсем човешки, констатацията е самостоятелно смислен обект, който сам по себе си носи информация, стойност и има свое достойнство, има права. Дори да не е придружен от следващите стъпки (като идеи, планове за промяна към по-добро), този обект е пълноправен, реален обект, резултат от нашите мисли и преценки. И има какво да ни каже, на какво да ни наведе като тема за допълнителен размисъл. Нека го уважаваме и да се държим по-логично!
Но наистина е доста дразнещо за мен, да получа в отгвор на своята констатация, реплика от вида "Ами ти какво би предложил ?", или "Имаш ли по-добра идея ?". Масово хората отговарят по този начин, при това, обикновено отговорът им е придружен от видимо победоносно чувство. Усмихват се ехидно или съжалително към теб, и имат убедеността, че едва ли не мъдро-мъдро са парирали невежия ти опит за бунт, чрез гениална реплика от категорията "заклах та, а", или от категорията 'вечни изконни житейски мъдрости, предавани през поколенията'. Един вид - ако нямаш решение на проблема в джоба си - край на темата! Финито, няма какво да мърмориш и да се оплакваш! Демек, няма какво повече да обсъждам с тебе този въпрос - ти си някакъв балък, дето си мисли, че може да излезе на глава с интелигентните хора - марш в първи клас, тука сме само мъдреци! Това е изключително неуважение към събеседника, неадекватно поведение, и грубост към неговото желание за разговор, и към правото му на лично мнение.
Хората автоматично приемат, че след като нямаш - или което е още по-важно и по-възможно: не искаш - да предложиш нещо по-добро, то ти нямаш право да недоволстваш! Защо пък да нямам право ?! Вярно нещо ли казвам - вярно. Ами какво тогава ? Понякога дори човек може да не е в позицията да измисли, или пък да няма качествата и знанията да предложи нещо по-добро (например, ако е свързано с професионални умения и квалификация, които той не притежава) - нима това инвалидира смисъла на неговата мисъл/изказване ? Нима той няма право да забележи и обобщи куп свои лични наблюдения и опит в извода "Еди-какво-си не става" ? Разбира се, че има! Когато фактите говорят, и Боговете мълчат. Но не и умните пазители на статуквото, дървени философи, които винаги са готови да кажат нещо. Особено ако се чувстват нападнати и засегнати. Изумяват ме понякога, подобни общоналожени стереотипни отговори, и изобщо форми на социално поведение, които наистина са масови, популярни ... но нелогични, даже абсурдни. Обаче хората си ги ползват, без много да му мислят. Дет са вика, туй му е на устата на човек, туй си казва - как да не му го кажеш ? :)
Същият този порочен механизъм за водене на диалог, забелязвам, присъства сериозно и в корпоративната лексика и комуникация. Дори и в устите на иначе уважавани, умни и стойностни хора. Те също припознават този тип поведение за нормален, и адекватен начин да отговориш, и го прилагат постоянно. Вероятно дори не си дават сметка, че по този начин още повече нервират и вбесяват събеседника, като го лишават от по-нататъшен разговор и обсъждане, на вероятно наболяла за него тема. Хората просто не пропускат 'да отбележат точката' - защото това е лесния отговор, отговорът, който е на устата на всеки, и се подразбира. Що за нелепост ...
Мисля, че трябва да оставим констатацията на мира. Сама по себе си, тя наистина може да се разглежда като първа стъпка към нещо по-добро, към план за подобряване на нещата, за решаване на проблема (говоря за негативната констатация). Но тя категорично има собствено право на съществуване. Погледното както философски, така и съвсем човешки, констатацията е самостоятелно смислен обект, който сам по себе си носи информация, стойност и има свое достойнство, има права. Дори да не е придружен от следващите стъпки (като идеи, планове за промяна към по-добро), този обект е пълноправен, реален обект, резултат от нашите мисли и преценки. И има какво да ни каже, на какво да ни наведе като тема за допълнителен размисъл. Нека го уважаваме и да се държим по-логично!
събота, 31 март 2012 г.
Няма как да им повярвам!
Попаднах преди време една вечер на някакъв диспут по телевизията за лекарствата, май беше предаването Референдум по БНТ1. Отдавна се канех да блогна за това. Е няма как да им повярвам! Застанали там да дискутират сериозни теми, уж представителни, уважавани и компетентни лица, уж признати експерти, а всъщност си беше едно freak show. Като се почне от хора с грозен акцент, хора, не можещи да произнасят буквата "р", както и един господин, с внушителен ръст и бой, и с пискливо гласче като Педя човек, лакът брада (подобно там на един генерал от филма "Шменти капели"). Е не можах да се сдържа, смешно ми стана! Че даже и тъжно. В най-централното ефирно време гледаме разни клоуни и ни занимават с такива трагикомични студийни гости.
Същото е положението понякога и с новините. Особено с говорителите на прогнозата за времето. Същински извор за изучаване на диалектите в България, както и на говорните дефекти. Къде са нормалните хора ?! Ами има си логопеди, има си ясни и лесни средства тези недостатъци да се преборят, още в ранна детска възраст. Елементарно уважение към зрителя и към публиката е това. Местният бръснар в квартала може и да не притежава такива изчистени артикулационни умения, но видни общественици, които редовно застават пред огромна публика е срамота да ги нямат.
Да не говорим за политици и всякакви други обществени лица (като един прокурор), които също са далеч от това да ги вземам на сериозно, и да им повярвам.
Същото е положението понякога и с новините. Особено с говорителите на прогнозата за времето. Същински извор за изучаване на диалектите в България, както и на говорните дефекти. Къде са нормалните хора ?! Ами има си логопеди, има си ясни и лесни средства тези недостатъци да се преборят, още в ранна детска възраст. Елементарно уважение към зрителя и към публиката е това. Местният бръснар в квартала може и да не притежава такива изчистени артикулационни умения, но видни общественици, които редовно застават пред огромна публика е срамота да ги нямат.
Да не говорим за политици и всякакви други обществени лица (като един прокурор), които също са далеч от това да ги вземам на сериозно, и да им повярвам.
Трамвай номер 5
Напоследък доста се дразня на високо говорещи хора в трамвая. И то такива са не само младежи, ами дори и съвсем прилично изглеждащи и спретнати възрастни хора. Става дума както за разговори по мобилния телефон, така и най-вече за разговори помежду им. Изглежда им липсва способността да се усетят, че целият трамвай тях слуша, т.е. липсва им важното умение да поглеждат себе си от страни. Може би пътуват инцидентно с градски транспорт, защото просто колата е на ремонт ? Всеки случай, доста е грозно. Също супер гадост е да се качи пасажер със слушалки в ушите, от които излиза непоносимо висок звук - даже бих казал шум. Иронично, но май единственото ми спасение е и аз да нахлузя mp3-то в ушите и да забравя за другите хора наоколо ...
Океана на науката
Зарадвах се (в онзи не много благороден, и в крайна сметка никак не радостен смисъл) от новината, че унгарският президент бил преписал дисертацията си. Представете си, щом вече имаме фашкия, изплувала на повърхността на океана, то какви ли тонове лайна се спотайват по-надолу ... Да, тук там има относително чисти пластове и слоеве вода, но отдавна в океана на науката се сере и дриска мощно. Приятно плуване!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
