Чудех се дали да сложа тук заглавие "До Facebook и назад", но както ще прочетете, от Facebook по-назад трудно може да се отиде.
Та взе да поизгрява слънце и на моята пътека, като че ли. Минах успешно 3 телефонни интервюта за великата компания Facebook - те се свързаха с мен по LinkedIn, както и Google направиха пролетта. Въпросите им са отново върху алгоритми и структури данни, т.е. теория и практика на алгоритми, никой не те пита какво е JavaEE и какво е JPA. Няма значение технологичното ти познание и опит, Hibernate, Spring и т.н., а по-скоро оригинално мислене и способност да решиш дадени задачки с ефективен алгоритъм, за кратко време - около 45 минути за 2 задачи, трябва да напишеш и кода на решението си, на любимия си език за програмиране. Класирах се за onsite interviews - 4 на брой. (В Google, системата е съответно 2+5) Супер! Йеее ... :) Викам си, хванал съм Бога за шлифера. Казаха ми, че под 1% от всички кандидати успяват да стигнат до onsite фазата. И трябваше да направя пътуване до централата им в Пало Алто, Калифорния. Разбира се, на техни разноски. Вълшебен подарък, нали ? :) Просто приказка, рай! Кореспонденцията ми с тях до този момент, беше брилянтна - любезни, внимателни, с безкрайно много комплименти и уважително отношение, бях на седмото небе. Освен писане на мейли, обаждаха ми се по телефона да ми дадат съвети за интервютата на место. Знаех, че дават сериозни заплати, а и престижът да работиш там, да минеш толкова сериозни интервюта, е много ценна храна за моето его и самочувствие - досега най-сложното нещо, което са ме питали по интервюта ИТ фирмите в България, е каква е сложността на двоен цикъл - n, n^2 или n^3. Скромно или не, аз мога повече, много повече :) Програмист в българските фирми можеш да станеш и на 12 годишна възраст, без каквото и да е било образование, стига да можеш да врътнеш някой друг цикъл. Нивото пада постоянно, хората не знаят какво е deadlock дори :). Трагедия. Както цялата държава.
Та мина всичко нормално. Задачите им бяха лесни, но трудността беше да дадеш решението бързо, то да е точно, чисто и добре оформено като код, и да бъдеш достатъчно уверен и да можеш добре да го обясниш. Моите решения бяха на места бавни - т.е. бавно ги измислях/пишех, на места и ми помогна интервюиращият. Много слънчеви хора, добронамерени към теб, и стараещи се да ти помогнат да се справиш добре. Аз лично бях доста доволен от представянето си. Според мен, шансовете да ме одобрят бяха някъде 50/50, т.е. нямах никаква идея какви ще са резултатите. Очаквах с голямо вълнение и трепет отговор от тях - по мейл или по телефон. Един от интервюиращите, като прочете опита ми в CV-то, ме пита какво е JavaEE. Той наистина не знаеше. Абе съвсем друга вселена са там. Не са като нас, обикновени шивачи на дрехи, от които се иска да познават 1 милион технологии. Те искат да видят, че можеш да мислиш. Яко, нали! :)
И почна пътя ми към Ада. Първият ми полет на връщане, Сан Франциско - Ню Йорк кацна с 3 часа закъснение, заради буря в Ню Йорк. Беше 9 PM. Никога не съм пътувал със самолет (освен като бебе), не знаех какво се прави в такива случаи. Мислех си, че може би вторият полет ме/ни чака :) Но бях много спокоен и го раздавах cool :) Стюардесите казваха постоянно да не се притесняваме и, че на излизане от самолета, представители на airlines агенцията ще ни отговорят на всякакви въпроси. Това се оказаха празни приказки. Слезнах аз в JFK, и виждам мега огромно сборище от хора с багажи, пълен хаос, никакви представители на никакви агенции. Повъртях се малко, в един момент реших да попитам една лелка какво да правя, а тя ми се скара, че съм минал зад някаква линия. Тук почна моя кошмар. С много мъка се добрах до някакво гише на Delta/Air France, и един чичко ми каза, че ме слага в stand by списък за следващия полет, който ми върши работа - след 2 часа. Т.е. в 11:20 PM. Супер! Казаха ми час преди полета, да се явя да видя дали печеля от "stand by" томболата. Аз седях като пън там, и накрая от 10-на хора в списъка взеха всички, но не и мене. Защото са пропуснали да ми кажат, че е трябвало експлицитно да се check-in-на като stand by кандидат за да вляза в системата. Безумие. Аз ли да знам ?! Защо не ме guide-ват те ?! Много съжалявали, виждали ме, че съм първи там и чакам пръв, но накрая само аз го издухах. Още тук разбрах, че се ебават с мен и скоро няма да съм в България. Чаках няколко часа на гишето, някакъв черньо постоянно ми казваше "сър" и обещаваше всеки момент да се погрижат за мен. Накрая, след около 2 часа, ме прати с някаква бележка на тяхното гише, но на другия терминал. Те знаели за моя случай. Беше към 1 AM вече. Отидох там, но полицаят не ме пусна, защото нямало никой!!!!!! :) Каза ми "Оооо, човек, това е Америка. Всички тук са адски мързеливи. Дали са ти грешна информация, всички от гишето си тръгнаха, няма никой. Просто са искали да се отърват от тебе, за да се приберат и те вкъщи. Освен това и не мога да те пусна до 4:30 AM, когато почва работния ден". Полафихме си с него, каза, че в Америка е зле, беше някакъв мексиканец от Бруклин, със слаб английски. Каза, че му давали чат-пат билети и ходел насам натам, знаел за България и каза, че според него в България е по-добре.
И почнах да цъкам, от терминал до терминал, с AirTrain-a. Ходих в разни чакални да търся Wi-Fi, едвам намерих. Викам си - иди на другия терминал, все някъде ще има безплатен. Но навсякъде е платен, за капак на няколко места ми отхвърли дебитната карта (Виза Електрон, от ЦКБ - това пък е друга драма в живота ми, тая карта никъде не се приема :)) накрая успях!. Хапнах в McDonalds - отвратителен е, по-зле от българския. Чаках с разни руснаци и македонци.
И така, разиграване страшно. Хванах wireless с много мъка, писах на Facebook за проблема ми. Дадоха ми телефон да съм звънял на тези, които ми организират пътуването. Безумие. Вече съм имал над 200 лева сметка за роуминг разговори с майка ми, за да и кажа да не припада, и че съм добре и ще си дойда след ден-два. И тоя калъф ми предлага пак да въртя !? Ми що те не ми се обадят на мен ?! Никакво съдействие, никаква помощ, на хиляди километри от вкъщи те оставят сам да спиш по пейките като някакъв клошар. И това след 3 нощувки в Шератон, Пало Алто, на пълен лукс. Е как не ги е срам ! Чаках общо 22 часа на JFK. Не можеш и да спиш, защото трябва да си наглеждаш багажа. Навсякъде хора налягали, като тези масови арт-снимки с голи хора по улиците. Налягали, спящи, по чорапи, върху багажите. Безумие. Някакъв Армагедон си беше.
На следващия ден, вечерта в 6:55 PM, хванах полет номер 2 до Париж, който кацна само със 17 минути закъснение на летище Шарл де Гол. Е оказаха се достатъчни за да изтърва третия си полет, до София. Тук са виновни франсетата. 100 пъти минах през един и същ security check, последния път чаках 40 минути за него, и затова изтървах полета. А бусчето, което те прекарва от терминал до терминал, кара с 3 км/ч най-много. Ако искат, на това летище така ще те изиграят, че и 1 ден няма да ти стигне за прекачване. Безумно тромава и безсмислена организация, стотици хора пропускаха полети, една баба - до Лима (много се притесни жената, аз я успокоявах, децата и подарили екскурзия до Перу по повод пенсионирането и, милата... пратих мейл до дъщеря и да пратя хабер дет' са вика), един бизнесмен от Англия - до Бразилия (изгоряха му хотели, срещи, ангажименти, всичко и накрая се прибра в UK). Супер калъфи са на това летище. Ама и тия "приятели" от Facebook защо ми book-ват полети, които не можеш да ги прекачиш ?! Може би това е поредния puzzle, който трябва да решиш ...
И така, този път само 8 часа чакане в Париж, и кацнах в България два дена след предвиденото, с багаж, останал в Париж :) Не знам какво повече можеше да се обърка.
От Facebook не са виновни за лошото време, но аз бия път заради тях, и те са длъжни да ми осигурят съдействие и помощ ако възникне нужда. Нито храна, нито вода, нито хотели, нищо не получих. Безподобни калъфи. Бях оставен сам да се оправям. Защо ми беше тоя супер лукс в Шератон, след като те не са в състояние да предвидят и реагират при далеч по-елементарна ситуация, решението за което е далеч по-евтино и тривиално ? Американците са пълни бастуни, пластмасови хора. Машинки. Говорят пластмасово. Лесно може да се напише програма, която да работи като тях - те са елементарни крайни автомати. Отвратително.
Приятели и колеги днес ми казват "Еее, ами супер! 22 часа, значи можеше да обиколиш Ню Йорк. Безплатна екскурзия, какво по-хубаво!". Еми аз ако искам адреналин и приключения, ще се запиша в Survivor или Big Brother, или в "Make it on your own in this big, unknown and hostile world, far away from home" риалити шоуто, в което така и така станах звезда насила. Не, мерси. Искам човешко отношение и съдействие при проблемна ситуация. Искам нормално пътуване. Моето пътуване беше с бизнес причини, а не като турист. Пълни калъфи са и американците, и Facebook. Book-ват ти възможно най-евтините полети, с безумно невъзможни прекачвания и оправяй се.
В Париж хванах wireless, пак платен (!) и им писах мейл, че са пълни нещастници и не искам да работя за тях, нито пък повече да стъпвам в Америка. Отговориха по-късно, че съжалявали. Да съжаляват... Аз не съжалявам ли !? Те са супер млада фирма-недоноска, случайни милиардери, които нямат никакво разбиране и умение да организират travel и accommodation. Изложиха се като кифладжии. Хубаво ги нахраних по мейла и сега нямам отговор! Естествено - крият се като мишки по дупките си, защото не знаят как да реагират! Такава ситуация не се handle-ва от техния краен автомат в кухите им пластмасови главици...
Чувствам се доста изигран. Цялата отпуска си изгърмях да уча за интервютата, а някои колеги направиха по 5 (!) морета през това време. И сега си оставам с една лека настинка, и целия този стрес. И безумно много разходи, на минус съм здраво.
Язък, доста хороскопи в навечерието на интервютата предвиждаха шеметно развитие на кариерата ми, ама явно в последния момент некоя планета се е врътнала леко накриво и е прецакала вселенската хармония :)
И така, хванал съм Бога ... за едноокия. От Пало Алто до ... Павлово Алто :) А вие не се връзвайте на Facebook и на подобни истории. Калпава работа. Поне да ви се изфукам с горната снимка :)
Освен че ти съчувствам, бих ти препоръчал да пишеш на авиокомпаниите и да поискаш обезщетение както и да ги заплашиш (амриканските с FAA) а европейските с департамента (Health and Consumer Policy). Ако си направят оглушки, наистина напиши и на двете организации. Внимателно си приготви историята, не намесвай ФБ и се въздържай от каквито и да било оценки и емоции. Просто завърши, че търсиш справедливост и компенсация за нехайното отношение и причиненото неудобство ;) Прибързано е било да си отрежеш пътя към ФБ, ако би искал да работиш за тях. И друго: недипломатично е да говориш така за една компания - ако го прочете някой HR, със сигурност на интервю няма да те извикат с аргументи от рода на: импулсивен, несговорчив, сприхав и подобни и ще пропуснат положителните ти професионални качества. Със здраве!
ОтговорИзтриванеМного благодаря за ценните съвети ! :)
ОтговорИзтриванеМисля, че съм съгласен с коментарите ти. Доколкото се отнася за преценката на даден HR - определено би трябвало тези хора да са психолози (в идеалния случай; естествено, че у нас могат и да са примерно дизайнери, фотографи или фризьори). А те ако са психолози, би следвало да са държали изпити, от които да им е ясно как реагират различните хора в различните ситуации. Ако те искат човек, който е хладнокръвен дори когато му опрат дуло в слепоочието - да не ме викат на интервю, аз не ставам :) И да си потърсят работа в армията, или в специалните части. Аз съм жив човек от плът и кръв, с нормални реакции и поведение. Не залагам на 100% задържане на емоции в полза на гладката работа, просто защото не вярвам, че има такова нещо и дори и да има, това изкривява психиката, вредно е за здравето и рано или късно ще доведе до не-гладка работа. Предпочитам да се изчистват проблемите чрез открити дискусии и дуел между мнения. Горният ми пост е толкова язвителен, поне по две причини: първо, така ги чувствам нещата, и второ, на мен не ми бе предоставена възможност за такава дискусия :) Т.е. не се намери нито един човечец от тая "компания", който да ми каже блага дума, и да ми олаби гнева, разбираш ли ? :) Бях оставен с кочана в устата, без никой да ми помогне дори с разговор. Е от тези обстоятелства би трябвало на психолозите (разбирай, HR) да им е пределно ясно, че по-скоро те не биха работили в компания като Facebook, която така си играе с кандидатите си, отколкото да правят персонални изводи за мен. Т.е. моето мнение е, че картинката по-скоро навява за изводи за компанията, отколкото за човека.
Ако HR си направи прибързан извод само от тази статия, би означавало, че въпросния HR също е краен автомат, пластмасов... най-много невронна мрежа на две нива с максимум 6 неврона, който работи за поредната компания недоносче, която така или иначе не си струва усилията.
ОтговорИзтриванеДаааа, както един дядо, с едно малко куче, ни спря в един парк в Сан Франциско, и почна да си разказва житейската история, накрая човекът каза "people are not people any more", "people are not people". Няма го човешкото отношение, просто го няма.
ОтговорИзтриванеЧовекът си е човек и нищо човешко не му е чуждо. Емоциите са част от това, НО в работата те пречат. Работодателят иска концентрация и бързо изпълнение на поставените задачи за разлика примерно от тим билдинга дето може да си какъвто искаш да се представиш пред колегите. Както каза един мой приятел за германската трудова етика. В супермаркета продавачката те гледа в очите и ти се усмихва, ако ще и майка да й е починала сутринта. Ако не е в състояние да го прави, то този ден няма да е на работа. На работа е добре да си автомат, с премерени емоции, за да можеш лесно да манипулираш (когато трябва си хищник, когато трябва си жертва, когато си сигурен, че не можеш да победиш, просто отстъпваш). Борба за оцеляване. В този динамичен свят, ако не дадем преднина на разума над емоцията, просто ще бъдем подминавани. И за да завърша: Круме, ти искаше ли да работиш за ФБ? Мислиш ли, че щеше да си щастлив в тази компания? Мислиш ли, че е тяхна отговорността, че си си изпуснал полетите и съответно ти е било причинено неудобство (и тревога на майка ти)? Че САЩ е разграден двор, така е, затова въпреки зелената ми карта се махнах и вече живея в Нова Зеландия. Все още не си готов да направиш подобна крачка и да живееш в друга култура.
ОтговорИзтриванеАко това в U.S. го наричаш култура - да, не съм готов за нея :) Виждам, че и ти си се поотказал от нея. Ами да, честно казано, щях да се пробвам с желание и ентусиазъм в тази компания! Каквото зависи от мен, щях да положа като усилия да съм щастлив във ФБ. Пък какво точно ще стане - Божа работа. Естествено, че исках да работя за тях, иначе нямаше да си изгърмявам цялата отпуска за да се готвя и уча, а щях любезно да им отклоня предложението да се интервюирам и да си почивам на морето като всички мои колеги. И аз съм работил цяла година, и аз имам нужда от релакс :)
ОтговорИзтриванеРазбира се, че отговорността за моите неудобства е тяхна, да не е моя ? :) И нека тук сме точни: не аз съм си изпуснал полетите, а Delta ги изпусна - същата неточност в изказа я допусна и черньото на JFK, но мигновено се поправи. Доста хора са склонни да се изразяват така, защото е по-лесно и по-интуитивно, но не е коректно. Аз заради тях бия път, а не защото искам - именно те имат за правило, че трябва да минеш на интервю лично, а не може само по телефон. Аз нямам такова правило.
Не че съм специалист по международно и транспортно право де, но не мисля, че ми трябва бакалавърска степен по тези материи, за да се ориентирам в ситуацията. Понякога, като в този случай например, не е нужно да се формализираме като автомати. Ясно е кой е отговорен. И тук нямам предвид юридическа отговорност, която би издържала в Хага или Страсбург, а обикновено човешко разбиране и common sense. Което би трябвало да е и основния смисъл на правото (и за което се оплакваше дядото в парка, че липсва в Америка). With that being said: не, не искам да живея сред такива хора :) Т.е. идеално си важи тук нашата приказка: всяко зло за добро!
В духа на твоя пример, заедно с намръщената продавачка, работата трябва да си загубят моментално и десетки пилоти, стюардеси, диспечери и flight company агенти :) Но ето че не става, поне аз не знам да се е случило.
Круме, съжалявам, че така ти се е случило. Не си прав за някои неща, но не това е важното. Дано си промениш мниението ако не за фейсбук (които нямат вина за ситуацията) то поне за Америка (чиято култура също няма вина за станалото с теб) и да дойдеш пак. Радвам се, че се запознахме :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря на всички за мненията, коментарите, подкрепата и критиката :) Станалото - станало, важното е да сме живи и здрави! :)
ОтговорИзтриванеАз това не мога да го разбера... Тази пресметлива сдържаност, автоматизираност на емоцията, този така наречен professional attitude изразяващ се в 100% разумност. Това е измамна представа. Не е никаква култура, а кондиционирано поведение. Който твърди, че така трябва да се държи един професионалист е просто безличен, already кондициониран и роботизиран. Корпорациите не са течение в културата - те са машини за кондициониране на хора. Те са човешки зоологически градини, където хората не само се лишават от емоциите си, но и от разума си. Няма common sense, а чисто и просто chain of command, и ако не дадеш преднина на деемоционализираното подчинение, не просто ще бъдеш подминат, а направо ще бъдеш смакчан. На всички, които вярват, че има corporate culture, мога да кажа, че са чисто и просто everyday BDSM practitioners, фетишизиращи своите скучни костюми и безлични вратовръзки, спазващи болезнена дисциплина и изпълняващи унизителните заповеди на своя dom. Един съвет от мен:
ОтговорИзтриванеSuffering is not the key to success! (T. Dewar)
Да живее Европа, и както писа Крум, да сме живи и здрави!
Много силен коментар, Владо! Мерси за него. Споделям го напълно! Все пак Ники искаше съвсем добродушно да сподели истината за това как вероятно стоят нещата на запад, за което му благодаря.
ОтговорИзтриванеНа всички психологически тестове, които съм си правил, все съм излизал с ниска социална желателност, обаче както изглежда, жизнено важно качество е да я имаш, че даже и социално-корпоративно слагачество :) - казано с най-добри чувства!