Да ви е вкусен този хляб!

Бях забелязъл още преди време, но чак сега се присетих да споделя с вас: вижте как изглежда опаковката на хляба в една наша верига хранителни магазини:

Не знам дали аз нещо съм с мръсно подсъзнание, но тази декорация не ми се струва прилична - със сигурност не ми възбужда апетита ...

Бягащият човек

Снощи за втори път изгледах един странен екшън с Арни - "Бягащият човек". Доста малоумен сценарий, но въпреки това филмът ми хареса. Накрая съвсем случайно чух "превод - Златина Тенева". Не съм 100% сигурен, но мисля, че това е една от моите учителки по английски език от гимназията. Поздравявам я, както и всичките си учители! Весели празници!

Ако минавате покрай хотел Родина ...

 .. не пропускайте да забележите уникалната прилика между логото им, и това на Microsoft Visual Studio:

Не знам кой от кой какво :) - може би едните от другите ....

Google Nexus 7 tablet

Най-сетне открих как се задава ротация на екрана. Дълго време си мислех, че това е възможно само чрез инсталиране на специален app за целта, това се потвърждаваше и от разни мнения по форуми из нета. Един колега пък каза, че това не е вярно, тъй като говорим за обикновена настройка/конфигурация на Android, и съответно показа как се задава тя на неговия Samsung Galaxy. Да, ама не. На същото място в Nexus 7 не открих тази опция.

Та значи ето как става. С приплъзване от горния край на екрана надолу, се появява една лента с информация за последни update-и, инсталации и т.н. Най-горе на тази лента има една малка икона с изображение на ротация на екран. Ако се чукне на нея се сменят двете възможни настройки: заключен екран, и въртящ се екран.

Из филма "Писмо до Америка"

"... ти, такова, си образован ... ама си прост. Така де - как така хем е тъй, хем не е тъй ?? Или е така, или не е така ...."

Много мислих над тая реплика ... от тоя вид мислене, което няма за цел да се измисли нещо ... просто мислене ....

Понякога се чувсвтам много образован, и много прост. И ми е малко мъка зарад това...

Да оставим констатацията на мира!

От много време се канех да понапиша нещичко на тая тема. Става дума за онези ситуации, в разговорите, които водим, в мислите ни дори, в които правим някаква констатация, и по-точно - негативна такава. От типа на "Тази държава е лайно", или пък на по-ниска грануларност като "Този квартал е боклук", или "Моят екип/работа е супер тъпа", "Еди-какво-си не ми харесва, не върши работа, неефективно е". Много зависи как човек поднася своите констатации - особено негативните, каквито са всички изброени примери. Моето виждане е, че това трябва да става спокойно, с уважение към събеседника.

Но наистина е доста дразнещо за мен, да получа в отгвор на своята констатация, реплика от вида "Ами ти какво би предложил ?", или "Имаш ли по-добра идея ?". Масово хората отговарят по този начин, при това, обикновено отговорът им е придружен от видимо победоносно чувство. Усмихват се ехидно или съжалително към теб, и имат убедеността, че едва ли не мъдро-мъдро са парирали невежия ти опит за бунт, чрез гениална реплика от категорията "заклах та, а", или от категорията 'вечни изконни житейски мъдрости, предавани през поколенията'. Един вид - ако нямаш решение на проблема в джоба си - край на темата! Финито, няма какво да мърмориш и да се оплакваш! Демек, няма какво повече да обсъждам с тебе този въпрос - ти си някакъв балък, дето си мисли, че може да излезе на глава с интелигентните хора - марш в първи клас, тука сме само мъдреци! Това е изключително неуважение към събеседника, неадекватно поведение, и грубост към неговото желание за разговор, и към правото му на лично мнение.

Хората автоматично приемат, че след като нямаш - или което е още по-важно и по-възможно: не искаш - да предложиш нещо по-добро, то ти нямаш право да недоволстваш! Защо пък да нямам право ?! Вярно нещо ли казвам - вярно. Ами какво тогава ? Понякога дори човек може да не е в позицията да измисли, или пък да няма качествата и знанията да предложи нещо по-добро (например, ако е свързано с професионални умения и квалификация, които той не притежава) - нима това инвалидира смисъла на неговата мисъл/изказване ? Нима той няма право да забележи и обобщи куп свои лични наблюдения и опит в извода "Еди-какво-си не става" ? Разбира се, че има! Когато фактите говорят, и Боговете мълчат. Но не и умните пазители на статуквото, дървени философи, които винаги са готови да кажат нещо. Особено ако се чувстват нападнати и засегнати. Изумяват ме понякога, подобни общоналожени стереотипни отговори, и изобщо форми на социално поведение, които наистина са масови, популярни ... но нелогични, даже абсурдни. Обаче хората си ги ползват, без много да му мислят. Дет са вика, туй му е на устата на човек, туй си казва - как да не му го кажеш ? :)

Същият този порочен механизъм за водене на диалог, забелязвам, присъства сериозно и в корпоративната лексика и комуникация. Дори и в устите на иначе уважавани, умни и стойностни хора. Те също припознават този тип поведение за нормален, и адекватен начин да отговориш, и го прилагат постоянно. Вероятно дори не си дават сметка, че по този начин още повече нервират и вбесяват събеседника, като го лишават от по-нататъшен разговор и обсъждане, на вероятно наболяла за него тема. Хората просто не пропускат 'да отбележат точката' - защото това е лесния отговор, отговорът, който е на устата на всеки, и се подразбира. Що за нелепост ...

Мисля, че трябва да оставим констатацията на мира. Сама по себе си, тя наистина може да се разглежда като първа стъпка към нещо по-добро, към план за подобряване на нещата, за решаване на проблема (говоря за негативната констатация). Но тя категорично има собствено право на съществуване. Погледното както философски, така и съвсем човешки, констатацията е самостоятелно смислен обект, който сам по себе си носи информация, стойност и има свое достойнство, има права. Дори да не е придружен от следващите стъпки (като идеи, планове за промяна към по-добро), този обект е пълноправен, реален обект, резултат от нашите мисли и преценки. И има какво да ни каже, на какво да ни наведе като тема за допълнителен размисъл. Нека го уважаваме и да се държим по-логично!

Няма как да им повярвам!

Попаднах преди време една вечер на някакъв диспут по телевизията за лекарствата, май беше предаването Референдум по БНТ1. Отдавна се канех да блогна за това. Е няма как да им повярвам! Застанали там да дискутират сериозни теми, уж представителни, уважавани и компетентни лица, уж признати експерти, а всъщност си беше едно freak show. Като се почне от хора с грозен акцент, хора, не можещи да произнасят буквата "р", както и един господин, с внушителен ръст и бой, и с пискливо гласче като Педя човек, лакът брада (подобно там на един генерал от филма "Шменти капели"). Е не можах да се сдържа, смешно ми стана! Че даже и тъжно. В най-централното ефирно време гледаме разни клоуни и ни занимават с такива трагикомични студийни гости.

Същото е положението понякога и с новините. Особено с говорителите на прогнозата за времето. Същински извор за изучаване на диалектите в България, както и на говорните дефекти. Къде са нормалните хора ?! Ами има си логопеди, има си ясни и лесни средства тези недостатъци да се преборят, още в ранна детска възраст. Елементарно уважение към зрителя и към публиката е това. Местният бръснар в квартала може и да не притежава такива изчистени артикулационни умения, но видни общественици, които редовно застават пред огромна публика е срамота да ги нямат.

Да не говорим за политици и всякакви други обществени лица (като един прокурор), които също са далеч от това да ги вземам на сериозно, и да им повярвам.

Трамвай номер 5

Напоследък доста се дразня на високо говорещи хора в трамвая. И то такива са не само младежи, ами дори и съвсем прилично изглеждащи и спретнати възрастни хора. Става дума както за разговори по мобилния телефон, така и най-вече за разговори помежду им. Изглежда им липсва способността да се усетят, че целият трамвай тях слуша, т.е. липсва им важното умение да поглеждат себе си от страни. Може би пътуват инцидентно с градски транспорт, защото просто колата е на ремонт ? Всеки случай, доста е грозно. Също супер гадост е да се качи пасажер със слушалки в ушите, от които излиза непоносимо висок звук - даже бих казал шум. Иронично, но май единственото ми спасение е и аз да нахлузя mp3-то в ушите и да забравя за другите хора наоколо ...

Океана на науката

Зарадвах се (в онзи не много благороден, и в крайна сметка никак не радостен смисъл) от новината, че унгарският президент бил преписал дисертацията си. Представете си, щом вече имаме фашкия, изплувала на повърхността на океана, то какви ли тонове лайна се спотайват по-надолу ... Да, тук там има относително чисти пластове и слоеве вода, но отдавна в океана на науката се сере и дриска мощно. Приятно плуване!

Напред към Ниската земя - да бе .....

Преди време за малко да почна работа в Амстердам. Сега като гледам какви са настроенията в Холандия към българите, и към източно европейците, буквално се чувствам спасен от доста незавидно битие в Ниската земя, заобиколен от хора с низки чувства и вълнения. Късметлия съм си. А Холандия много взе да прилича на фашистка Германия, и не мисля някога кракът ми да стъпва ... толкова ниско.

Не може да бъде!

Току-що попаднах на класация на най-кошмарните летища в света:

http://travel.yahoo.com/ideas/world-s-worst-airport-terminals.html?page=2

С голямо удовлетворение, в топ 5 виждам както Шарл де Гол в Париж, така и JFK в Ню Йорк. Аз лично давам +1 за това мнение :) Не може да бъде!

Странно, толкова сме го учили по История генерал де Гол, цяла Франция се гордее с него, а са кръстили този непоносим бардак на него ... Не че положението не е същото и с президента Кенеди ...

Задокеанския опит - обективно

Известно време след приключението ми в САЩ, което време даде възможност на нервите ми да поулегнат и на акъла ми да помисли по-рационално над ситуацията, намирам случилото се за доста нормално и логично, и реших с този кратък коментарен обзор да затворя тази страница, да наплюнча (шумно) пръста и да разлистя следващата ... Да я затворя на блога имам предвид, защото с действията си вече съм я затворил в онзи другия (и по-съществен) смисъл.

Радвам се, че посетих друга държава и направо друг континент. Беше доста интересно, вълнуващо и незабравимо приключение. Дори само заради няколкото гледки през прозореца на самолета си струваше. Полетът Париж-Сан Франциско го взех с доста модерен Боинг, който на мониторчето на всяка седалка предлагаше освен класическите филми за убиване на времето, и камера, показваща това, което се вижда под самолета :)

И аз като другите българи, не правя изключение в мнението си, че САЩ сразява с изключително различната си културна обстановка и въобще заобикаляща среда - усещането е сякаш си на друга планета - и то не защото си в сбъдната мечта, в някаква Райска градина, с висящи навсякъде зрели и вкусни плодове (и разхождащи се ку*ки по Евино бельо), а просто защото почти всичко около теб е доста различно и далечно спрямо това, на което си свикнал в БеГе. Хората, колите, крайпътните табелки, ресторантите и заведенията ... и въобще всичко :) Както каза Филип, за който става дума по-долу, "дори и кофите им за боклук по пътищата са като в Need For Speed".

Посетих и живях за няколко дни при един мой колега от SAP и приятел, който по това време караше стаж в Microsoft и обитаваше много сгодно местенце в Mountain View - като от време на време се мярках и в хотела ми в Palo Alto. Ужасно съм му благодарен за приятната компания, за това, че отдели време да се разходим до различни и интересни места със симпатичната KIA, която нае - освен, че ме и посрещна на летището. Удобна случайност беше, че точно по това време в общежитието му имаше място за мен. Условията бяха фантастични и нереални за мен. Спах на най-луксозното и огромно легло в живота си. Имахме и осигурена закуска. За вечеря си готвехме разни спагети, и пускахме онлайн последните bTV новини. Точно в такава обстановка научихме за размириците в Катуница - по това време това беше топ новината.

Ще запомня със сигурност дългото бродене из кампуса на университета Stanford, което в онзи горещ следобед сериозно ме умори. Помня го като безкрайно поле от тучни зелени площи, сгради, факултети, музеи и общежития, както и спортни площадки и стадиони. Много подредено, красиво и направо разкошно място. С уникално радваща окото растителност, дървета, храсти и поляни. И катерици, много катерици. И разни студенти си въртят кръгчета с колелетата съвсем, съвсем небрежно ... Имат си и някакъв безплатен shuttle, който върти вътре. Не знам заради кое повече се задържахме с Филип в book store-а - дали заради огромното количество и безумно богат избор от книги, или заради силния климатик, който просто ме разтапяше от кеф :) Малко съжалявам, че не си взех томовете на Knuth, че бяха на добра цена, ама май нямаше място за тях в куфара. Поне някоя дрънкалка или сувенирче можех да си взема ... За сметка на това не пропуснах да си купя iPad 2, даже с отстъпка няколко процента от Филип (за служители на Microsoft).

Забелязах, че в САЩ много липсва сиренето, просто го няма. А най-близкият до българския стил магазин, който намерихме, беше един Ирански магазин в Palo Alto, тип Плод-Зеленчук, в който дори се продаваше Ljutenica, произведена в България :)

Съвсем случайно разбрах, че наоколо живее стар съученик от гимназията и добър познат - една от вечерите излязохме с него, и накрая даже му гостувах, в дома му в Redwood city (знаех, че живее в САЩ, но само толкоз). Цяла нощ играхме карти и пихме бира, докато жена му учеше (!). Благодаря му искрено и на него за гостоприемството.

Запознах се с един българин, студент от ФМИ, който по това време караше стаж във Facebook - Иван. Човекът беше изявен олимпиец по програмиране, и не пропуснах възможността да го поразпитам за туй-онуй. В един от дните се отправихме към зоологическата градина в Сан Франциско, но пристигнахме твърде късно, за да ни пуснат - 4:20 PM, а пускат до 4:00 PM. Жалко, коалите ми се изплъзнаха изпод пръстите, деляли са ме сигурно няколко стотин метра от пухкавите братя (и сестри). За утеха, си взех плюшена коала, която в последствие се оказа изключително качествена разработка, въпреки ниската си цена от $15.

Запознах се и с още един нашенец - Емо, който караше PhD по математика в Stanford, и тъкмо приключваше със стаж във Facebook. Много приятна компания се получи, и съм наистина късметлия по отношение на това, че времето си го прекарах наистина страхотно и пълноценно.

В един от дните посетихме с Филип офиса на SAP в Palo Alto и успях да видя за първи път друг location освен Българския (Наистина VMware са 'отсреща'). Бяхме посрещнати от един български колега - Венци Цачев - с който обядвахме и побъбрихме на разни теми.

Като се замисля ... беше страхотно приключение :)

Не съжалявам за реакцията си, намирам я за доста нормална, на фона на обстоятелствата, които я причиниха. Никога преди не бях пътувал със самолет (освен като бебе), особено на такива далечни разстояния и с толкова прекачвания, и просто за мен ситуацията беше форсмажорна. Нямах представа, че изтървани полети и чакане по аерогарите е по-скоро нормално нещо, което се случва доста често. Не го бях проучил това, и съответно не бях подготвен за такава развръзка, изобщо нямах идея, че такъв един риск е възможен. Съответно, истински изненадан съм, че все пак не получих по-сериозна помощ при уреждане на полети, престой и т.н. Постарах се, когато пишех упреците и критиките си към Facebook хората, да не ползвам обидни квалификации, крайни или груби фрази. Дано и те да са взели някакви lessons learned от тяхна страна - не е като да няма такива. Но е ясно, особено на префинения бизнес език на Американците, че съм ги отсвирил мощно и, че съм им пръднал в човката, както казва един съученик. Съответно, няма какво повече да диря в тяхната градинка.

Реших в един момент да пиша пак на 'моята' HR-ка, и да дам обяснение/извинение за случилото се. Получи се супер - смятам, че успях да оправя нещата поне на човешко ниво, тя се оказа приказлива и много положителна жена и сподели, че напълно ме разбира и т.н. Разменихме още няколко писма, и се получи добър connection. На корпоративно ниво - не съм я питал за резултатите от интервютата си, някак си ... не върви :)