Задокеанския опит - обективно

Известно време след приключението ми в САЩ, което време даде възможност на нервите ми да поулегнат и на акъла ми да помисли по-рационално над ситуацията, намирам случилото се за доста нормално и логично, и реших с този кратък коментарен обзор да затворя тази страница, да наплюнча (шумно) пръста и да разлистя следващата ... Да я затворя на блога имам предвид, защото с действията си вече съм я затворил в онзи другия (и по-съществен) смисъл.

Радвам се, че посетих друга държава и направо друг континент. Беше доста интересно, вълнуващо и незабравимо приключение. Дори само заради няколкото гледки през прозореца на самолета си струваше. Полетът Париж-Сан Франциско го взех с доста модерен Боинг, който на мониторчето на всяка седалка предлагаше освен класическите филми за убиване на времето, и камера, показваща това, което се вижда под самолета :)

И аз като другите българи, не правя изключение в мнението си, че САЩ сразява с изключително различната си културна обстановка и въобще заобикаляща среда - усещането е сякаш си на друга планета - и то не защото си в сбъдната мечта, в някаква Райска градина, с висящи навсякъде зрели и вкусни плодове (и разхождащи се ку*ки по Евино бельо), а просто защото почти всичко около теб е доста различно и далечно спрямо това, на което си свикнал в БеГе. Хората, колите, крайпътните табелки, ресторантите и заведенията ... и въобще всичко :) Както каза Филип, за който става дума по-долу, "дори и кофите им за боклук по пътищата са като в Need For Speed".

Посетих и живях за няколко дни при един мой колега от SAP и приятел, който по това време караше стаж в Microsoft и обитаваше много сгодно местенце в Mountain View - като от време на време се мярках и в хотела ми в Palo Alto. Ужасно съм му благодарен за приятната компания, за това, че отдели време да се разходим до различни и интересни места със симпатичната KIA, която нае - освен, че ме и посрещна на летището. Удобна случайност беше, че точно по това време в общежитието му имаше място за мен. Условията бяха фантастични и нереални за мен. Спах на най-луксозното и огромно легло в живота си. Имахме и осигурена закуска. За вечеря си готвехме разни спагети, и пускахме онлайн последните bTV новини. Точно в такава обстановка научихме за размириците в Катуница - по това време това беше топ новината.

Ще запомня със сигурност дългото бродене из кампуса на университета Stanford, което в онзи горещ следобед сериозно ме умори. Помня го като безкрайно поле от тучни зелени площи, сгради, факултети, музеи и общежития, както и спортни площадки и стадиони. Много подредено, красиво и направо разкошно място. С уникално радваща окото растителност, дървета, храсти и поляни. И катерици, много катерици. И разни студенти си въртят кръгчета с колелетата съвсем, съвсем небрежно ... Имат си и някакъв безплатен shuttle, който върти вътре. Не знам заради кое повече се задържахме с Филип в book store-а - дали заради огромното количество и безумно богат избор от книги, или заради силния климатик, който просто ме разтапяше от кеф :) Малко съжалявам, че не си взех томовете на Knuth, че бяха на добра цена, ама май нямаше място за тях в куфара. Поне някоя дрънкалка или сувенирче можех да си взема ... За сметка на това не пропуснах да си купя iPad 2, даже с отстъпка няколко процента от Филип (за служители на Microsoft).

Забелязах, че в САЩ много липсва сиренето, просто го няма. А най-близкият до българския стил магазин, който намерихме, беше един Ирански магазин в Palo Alto, тип Плод-Зеленчук, в който дори се продаваше Ljutenica, произведена в България :)

Съвсем случайно разбрах, че наоколо живее стар съученик от гимназията и добър познат - една от вечерите излязохме с него, и накрая даже му гостувах, в дома му в Redwood city (знаех, че живее в САЩ, но само толкоз). Цяла нощ играхме карти и пихме бира, докато жена му учеше (!). Благодаря му искрено и на него за гостоприемството.

Запознах се с един българин, студент от ФМИ, който по това време караше стаж във Facebook - Иван. Човекът беше изявен олимпиец по програмиране, и не пропуснах възможността да го поразпитам за туй-онуй. В един от дните се отправихме към зоологическата градина в Сан Франциско, но пристигнахме твърде късно, за да ни пуснат - 4:20 PM, а пускат до 4:00 PM. Жалко, коалите ми се изплъзнаха изпод пръстите, деляли са ме сигурно няколко стотин метра от пухкавите братя (и сестри). За утеха, си взех плюшена коала, която в последствие се оказа изключително качествена разработка, въпреки ниската си цена от $15.

Запознах се и с още един нашенец - Емо, който караше PhD по математика в Stanford, и тъкмо приключваше със стаж във Facebook. Много приятна компания се получи, и съм наистина късметлия по отношение на това, че времето си го прекарах наистина страхотно и пълноценно.

В един от дните посетихме с Филип офиса на SAP в Palo Alto и успях да видя за първи път друг location освен Българския (Наистина VMware са 'отсреща'). Бяхме посрещнати от един български колега - Венци Цачев - с който обядвахме и побъбрихме на разни теми.

Като се замисля ... беше страхотно приключение :)

Не съжалявам за реакцията си, намирам я за доста нормална, на фона на обстоятелствата, които я причиниха. Никога преди не бях пътувал със самолет (освен като бебе), особено на такива далечни разстояния и с толкова прекачвания, и просто за мен ситуацията беше форсмажорна. Нямах представа, че изтървани полети и чакане по аерогарите е по-скоро нормално нещо, което се случва доста често. Не го бях проучил това, и съответно не бях подготвен за такава развръзка, изобщо нямах идея, че такъв един риск е възможен. Съответно, истински изненадан съм, че все пак не получих по-сериозна помощ при уреждане на полети, престой и т.н. Постарах се, когато пишех упреците и критиките си към Facebook хората, да не ползвам обидни квалификации, крайни или груби фрази. Дано и те да са взели някакви lessons learned от тяхна страна - не е като да няма такива. Но е ясно, особено на префинения бизнес език на Американците, че съм ги отсвирил мощно и, че съм им пръднал в човката, както казва един съученик. Съответно, няма какво повече да диря в тяхната градинка.

Реших в един момент да пиша пак на 'моята' HR-ка, и да дам обяснение/извинение за случилото се. Получи се супер - смятам, че успях да оправя нещата поне на човешко ниво, тя се оказа приказлива и много положителна жена и сподели, че напълно ме разбира и т.н. Разменихме още няколко писма, и се получи добър connection. На корпоративно ниво - не съм я питал за резултатите от интервютата си, някак си ... не върви :)