Една телевизия наистина на 55 (че и малко повече)

Понеже съм доста домошар и оттам 'телевизионен човек', нещо много ми дойдоха некомпетентностите на БНТ. И нямаше да ги блогвам, ако не беше досадно дълго продължаващата кампания по отбелязването на 55 години юбилей. С хвалебствени изказвания на десетки хора и най-вече с куп предавания, в които изобилства самодоволна гордост и видимо изписана по лицата на водещите и гостите мегаломания за величие на всички хора, някога работили в телевизията, ретроспективни погледи над чутовните дела на тези ... хора ли ? - не! великани, герои, титани на обществената дейност!

Е айде стига толкова, прекалиха доста тия хора. Иначе не е лоша телевизията, гледаема е. Но на тоя фон ми идват нелепо елементарните им неграмотности, сред които:

- продължават да ни известяват прогнозата за времето хора с говорни дефекти
- постоянно имат технически трудности и засичания, например по време на новини, сякаш са селска кабеларка ("Сега ще видим репортажа ....." да, друг път ще го видим)
- снощи в новините (май късните, не съм сигурен) имаше кратък анонс за коледните украси в град ... БУКОРЕШ моля ви се! Да, правописните грешки са две. Къде е тук Владо Береану да им се скара ? Или по-точно, ДВИЙЕ! (чаках, чаках, но нямаше нищо за град 4IRPAN?!)
- Сутрешно-обедните ски, традиционни за уикендите, наскоро бяха коментирани от силно пресипнал Камен Алипиев, което беше срамно и грозно дори за кабеларка! Гласът му звучеше като на силно уплашено малко момченце, което всеки момент ще се разплаче и ще сдаде джобните на батковците. Като го чух се уплаших доста, застинах в ступор за няколко секунди за да видя откъде идва, кой плаче, защо плаче и т.н. Срамота.
- Наскоро пък имаше един мач, даже май на националния отбор, чието предаване беше озвучено със звук и общ фон, взети от някакви други мачове :) Получи се супер смешна out-of-sync боза и помия :)

Наистина телевизията се държи като 55-годишен пенсионер с хронична деменция, може би даже 65-годишен. Пичове, стегнете се! :) Не знам какви велики дела, рубрики и предавания правите, но елементарните такива ви куцат. Не се излагайте повече, че ще ви сменя с Alpha TV на Волен или с Тянков ТВ!

Големи истини от Малки Истории

Става дума за едно от любимите ми предавания по телевизията - Малки истории. Наскоро чух от него следната мисъл:

"Този, който жертва свободата си за спокойствие, накрая ще изгуби и двете".

Много ми хареса сентенцията, намирам я за валидна и за мен в един известен смисъл, и реших да я споделя. Смятам, че свободата е по-ценна от спокойствието, и че трябва да вярваме, че и двете са постижими едновременно, т.е. че не е наложително едното да се жертва в името на другото.

Коали in a nutshell

(снимката е от вратата на един 7/11 магазин в Киото, Япония)

Фактите са много, вероятно някои от тях манипулирани, не напълно потвърдени, изкривени и т.н. Ето основното, което знам аз към момента, и в което аз лично вярвам:

- (много) милиони долари годишен доход за Австралия от туризъм, провокиран (и) от интереса към коали
- наричани са iconic species за Австралия, макар че като символ на страната, който се среща по многобройни места (като например монети, или пък прякорите на различни национални отбори), изглежда, че коалата е изпреварена от кенгуруто. То пък от своя страна се яде! Наистина! В Австралия имат сандвичи с кенгурско. Коалата не се яде, опити за това се разглеждат като сериозно престъпление и се осъждат строго (има слух, че Марк Зукърбърг е опитвал месо от коала)
- коалите обичат хората, любвеобилни са, и са вегетарианци (за това дали хората обичат коалите, четете до края и преценете сами). Всъщност, ядат само листа от (само определени сортове) евкалипт, нищо друго; дори вода пият много много рядко (името "коала" на аборигенски език означава "не пиещ вода"). Тези листа съдържат отрова (цианкалий май), която е фатална за почти всички други животински видове, но не и за тях, защото те имат уникални ензими в стомасите си, чрез които я смилат, разграждат и оползотворяват. Спят по 18-20 часа на ден, не защото евкалиптът ги опиянява и са като надрусани от него (популярно схващане), а защото тялото изразходва огромни количества енергия и усилия за да го смели, което им отнема повечето от силите. Симпатични мързеливци :)
- срещат се само в Австралия и еволюционно са доста близки до кенгурата
- към 20-те години на миналия век редиците им са наброявали милиони, но са масово избити и одрани заради кожите им. Към момента числеността им е от порядъка на 40 - 50 хиляди, според институцията, на която аз вярвам - AKF. Правителството на Австралия счита, че бройката е по-скоро около 200 хиляди.

Основни проблеми (повечето неща са, разбира се, следствия от човешка дейност):

- Бройката. Животните буквално изчезват пред очите ни.
- Горски пожари. Според някои учени тези пожари са всъщност един полезен природен регулатор на популацията (представете си какво може да стане, ако популацията само расте и расте - накрая всичкият евкалипт ще бъде изяден, ще свърши, и после всички коали ще умрат от глад)
- Пътния трафик. Ежегодно хиляди коали са прегазени от коли. Основно това става в "техни" изконни територии, които са разсечени от различни новопостроени пътища и шосета, които на животните им е някак си трудно да се научат да пресичат правилно.
- Естествени врагове. Тука са гладните питони, евентуално крокодили, ако коалата не гледа внимателно къде ходи (плува). Също и кучета-динго, които са доста бързи и много обичат да сдавят една коала до смърт, отвътре им идва (като с котките вероятно). Затова коалите избягват да се движат по земята, защото там са много уязвими, и гледат да цъкат предимно по дърветата.
- Унищожаване на домовете/храната им. За коалата евкалиптовото дърво е едновременно дом и храна. Масово native евкалиптови гори се изсичат от хората, за да се освободи територия за нуждите на урбанизацията, да се строят градове, квартали, предградия и т.н. Не се правят огледи дали и колко коали живеят в набелязаната територия, в Интернет не липсват снимки на коали, чиито телца са буквално съсечени на две от logging машината (тая дето минава и реже дърветата).
- Болести. Да се разходиш за ден-два наоколо, да се върнеш след това и да видиш, че родните ти дърво и гора ги няма, причинява огромен стрес на една коала (при което животинките издават особени остри писъци на тревога, шок и обърканост). Този шок води до влошаване на имунитета, и до депресия. В последните години сред дивата популация (тази, която не е по зоопаркове) бушува хламидийна инфекция, която се предава по полов път и няма как да се овладее (и при човека е така, но вземаш 1-2 седмици антибиотици, и всичко е наред. Коалите в природата още не са се научили да ходят на венерически лекар и да си пият антибиотика). Тя води до конюнктивит, ослепяване, а не рядко в по-напреднал стадий дори до смърт.

AKF се бори с много инициативи, програми, петиции, молби и предложения да се вземат спешни мерки, но никой не ги ебава.

Като цяло, нещата са много зле и според водещи специалисти до около 10-на години коали ще има само в зоопарковете. На политиците в Австралия не им пука за това (защото явно печелят повече от добре от строителните проекти, които изсичат горите, и заради това не могат просто да забранят изсичането), но с готовност гушкат коали пред обективите на камерите.

Спечелих java2days pass!

Изненадващо получих покана да участвам в ето тази викторина (или puzzle, или challenge, ако ви харесва повече) и реших да се пробвам. Още по-изненадващо, след време бях избран от жребия да грабна ценната хартийка - pass за java2days 2014! Много съм щастлив и благодаря сериозно на организаторите от BulPros. Ще се радвам да се видя с (надявам се, многобройни) познати лица.

Лъч (електронна) светлина

За да дам повод да бъда разглеждан и като не съвсем отрицателно настроен човек, съм длъжен да споделя колко много се радвам на новите електронни табла по спирките на градския транспорт. Помагат ми буквално ежедневно. Не на всички спирки ги има, но на все повече места ги виждам.

Ще им дойде акъла на политиците, може би ...

Вместо само да се карат и да правят глупости, да гушкат по-често по коала....





On the negative side ми е малко гадно да видя любимите ми животинки в обятията на топ-гадовете на съвременната цивилизация, но какво да се прави. Особен цинизъм е ситуацията с премиера на Австралия (този до Обама), която официално като държава не прави нищо да защити Phascolarctos cinereus по един сериозен и достоен начин, а вместо това постоянно отхвърля всички петиции, молби, предложения и инициативи на AKF по опазване на този ценен вид и неговата естествена обител.


Още по темата:

http://www.dnes.bg/politika/2014/11/15/ne-vsichko-e-politika-da-gushnem-po-edna-koala.245450

http://btvnews.bg/gallery/svetut/saprugite-na-liderite-na-g-20-na-fotosesija-s-koali-snimki.html

http://www.vesti.bg/sviat/syprugite-na-liderite-na-g-20-na-fotosesiia-s-koali-6027504

За прането и дамите от ул. "Хармония"

Не се сдържам вече да споделя публично едно от най-доказаните и потвърдени с времето мой наблюдения. Става дума за праховете за пране. Пускаш телевизора у нас и гледаш всякакви реклами - Бонукс, Монукс, Ариел, Мариел .... Обаче според мен всичките са лайна. Колкото и пъти да ходя на гости на сестра ми в Германия, всеки път задължително се опирам наново, в нейната редова, обикновена, насрана пералня, и с нейния обикновен, редови немски прах. Ароматът, чистотата, усещането и всичко останало са на непознато за мен ниво. Докато тук в София, с последен модел пералня, на която и програма да се спра (кратка, дълга, вечна) с който и прах, гел, омекотител, подсладител и т.н. да ползвам, дрехите се изпират много по-зле (петно-wise) и не миришат толкова добре и свежо.

Това е доста красноречив знак от самите перилни корпорации за отношението им към нас, като към получовеци, живеещи в полудържава. У нас всичко се разрежда. Публична тайна. Чувал съм го от несигурни и от сигурни източници. Както всичко останало в България, прахът за пране не е прах за пране. Същата марка е с несравнимо по-добро качество на запад. Това важи и за храни, напитки. При нас просто се ползва някаква мижава апроксимация на стоките, така както ние сме мижава апроксимация на държава.

Явно тези фирми, когато са идвали в България и са се опитвали да почват да правят бизнес у нас, са си казали нещо от сорта на: "Еми след като България предлага полуправила за правене на бизнес, полурегулация и полузакони, които се полуспазват, ние пък ще им предложим полустока, на полуцена". Така че от тази гледна точка всичко изглежда си е на мястото.

Следващият път при връщането си от Германия ще взема няколко чувалчета от техния, неразреден прах за пране.