За прането и дамите от ул. "Хармония"

Не се сдържам вече да споделя публично едно от най-доказаните и потвърдени с времето мой наблюдения. Става дума за праховете за пране. Пускаш телевизора у нас и гледаш всякакви реклами - Бонукс, Монукс, Ариел, Мариел .... Обаче според мен всичките са лайна. Колкото и пъти да ходя на гости на сестра ми в Германия, всеки път задължително се опирам наново, в нейната редова, обикновена, насрана пералня, и с нейния обикновен, редови немски прах. Ароматът, чистотата, усещането и всичко останало са на непознато за мен ниво. Докато тук в София, с последен модел пералня, на която и програма да се спра (кратка, дълга, вечна) с който и прах, гел, омекотител, подсладител и т.н. да ползвам, дрехите се изпират много по-зле (петно-wise) и не миришат толкова добре и свежо.

Това е доста красноречив знак от самите перилни корпорации за отношението им към нас, като към получовеци, живеещи в полудържава. У нас всичко се разрежда. Публична тайна. Чувал съм го от несигурни и от сигурни източници. Както всичко останало в България, прахът за пране не е прах за пране. Същата марка е с несравнимо по-добро качество на запад. Това важи и за храни, напитки. При нас просто се ползва някаква мижава апроксимация на стоките, така както ние сме мижава апроксимация на държава.

Явно тези фирми, когато са идвали в България и са се опитвали да почват да правят бизнес у нас, са си казали нещо от сорта на: "Еми след като България предлага полуправила за правене на бизнес, полурегулация и полузакони, които се полуспазват, ние пък ще им предложим полустока, на полуцена". Така че от тази гледна точка всичко изглежда си е на мястото.

Следващият път при връщането си от Германия ще взема няколко чувалчета от техния, неразреден прах за пране.