Ето я и първата ми публикация на български език.
Снощи вечерях със стар приятел, с който винаги сме имали сладка приказка. Той е един от онези, които във Facebook взеха отношение по въпроса със сертификатите, който повдигнах по-рано.
Един друг приятел, пак във Facebook, сподели много интересен извод, с който съм напълно съгласен, а именно, че до ден днешен няма добре премислен, стабилен и достоверен механизъм, т.е. алгоритъм, по който може да се верифицират знанията и компетентността на даден човек, в дадена област от човешкото познание. Т.е. система за официално засвидетелстване на качествата на даден специалист. Има ли намесен антропоморфен фактор, имаме и неизбежна субективност. Има ли човешко присъствие в системата, ще се намерят десетки начини за cheat-ването и.
Замислих се над този коментар, и това ме върна малко назад в годините, преди да стана програмист.
Навремето исках да стана математик. Т.е. да се занимавам с наука. Това ми беше мечта в продължение на един не малък интервал от живота ми. Инвестирал съм много време и усилия, много повече от някои други хора. Но се случиха някои обстоятелства, които ме отказаха. Понякога получавам въпроси в точно такава посока от разни хора. Ето сега искам да дам една голяма част от истинския отговор (има и други компоненти на този отговор, разбира се).
Говорихме си на въпросната вечеря, с въпросния приятел, за системата за оценяване на научния труд. Разбира се, и двамата сме лаици, но вярвам, че не сме далеч от истината.
За мен най-важното нещо е да бъда оценен (в случай, че дам основание за това, разбира се), и не е чак толкова важно дали ще съм математик, програмист, или приложен океанограф.
От известно време насам, в науката е въведена някаква странна точкова система, при която оценката за труда и за неговото качество се получава по някакъв сложен алгоритъм, който взема предвид следното: брой публикувани статии, брой цитирания на твоя статия в други статии, точковата оценка на журналите, в които публикуваш, точковата оценка на журналите, в които са цитирани твой статии и т.н. Абе общо взето, основната идея, е да имаш публикации. Това се превръща в основното оръжие за доказателство на твоите качества и умения. Превръща се в сляпа самоцел. Основната идея, уж, е някак си да има прозрачност за резултатите от научния труд - ето, аз имам 5 публикации тая година, значи ето какво съм вършил (т.е. не съм спал). Онзи другият обаче има 3, значи ли, че е по-слабо продуктивен ? Т.е. че аз съм по-учен от него ?
Това е важно и за онези, които финансират разни научни програми (предполагам, че най-често това са разни експерти в министерството на образованието, които разпределят бюджета) - те едва ли си имат хабер от съответното мега специфично научно поприще (и още 100 такива) и приложенията му, и имат нужда от някакво убеждаване, че си струва да се инвестира там, а не другаде.
Реално обаче светът е пълен с университети. От най-елитни, до десеторазрядни. И всичките те раздават научни степени и звания. Това, което обединява техните учени, е ламтежът за статии. Убеден съм, че истинска наука, с трайна стойност и качества, се твори сигурно в не повече от 5% от тези места. Останалите са оборотни машини за бълване на бездарни статии, изпълнени с безсмислени резултати, ненужни никому, и само хабящи хартия. Списанията, в които се публикуват, също имат твърде съмнителна репутация и реално надали някой ги чете въобще (камо ли да ги проверява за грешки). Ами нали техните главни редактори също са специалисти от областта ? Нали и те трябва да публикуват, за да си запазят работата ? Забелязва се тенденция да се оформят клики (под формата на разни кръжоци и т.н.) от учени, 'работещи' в близки области, и постоянно цитиращи се един друг. Организират се безброй конференции, семинари, колоквиуми и workshop-и, които целят въпросните учени да се събират, и да се надцакват с безсмислените си резултати. Самоцелно се създават нови и нови журнали, които да се тъпчат с непрекъснато прииждащите статии.
По-опитните учени дори са в състояние да измислят цял нов специфичен дял в своите силни области, който да може за дълъг период от време да им послужи за 'поле за research' - източник на нови и нови статии. Получава се лавинообразен скок от резултати. Графът от цитирания расте експоненциално (като повечето е плява) .
Получава се 'синджир марка' - халваджията за бозаджията, ти на мене, аз на тебе ...
Такъв тип продукция като научната, много трудно може да се проконтролира откъм качество и приложение - колкото по-специфична е областта, толкова по-трудно става. Експертите са самите учени, и оценяването може да стане само между тях. Няма независим външен авторитет, който може да вземе отношение.
За съжаление, системата е доста несъвършена и поощрява cheat-ването, а не истинския талант. Няма средства да се спре abuse-ването и. А то е в умопомрачителни размери.
Мой приятел - далеч по-талантлив математик от мен, по подобни причини се отказа да прави научна кариера, и то в елитен Американски университет. Навреме се е осъзнал.
Защо се прави всичко това ? Ами на запад, е престижно да кажеш, че си PhD и имаш добри шансове да си намериш добре платена работа. Или пък дори да останеш в научните среди, определени можеш финансово да си спокоен за дълго време. Или пък друга причина може да е обикновен личен вътрешен стремеж към постигане на нещо стойностно в живота (а дали наистина това е стойностно ?), т.е. към професионална реализация.
Модерно е да си PhD, няма спор. Фешън е.
Но системата насърчава не талантите, а т. нар. wannabees.
P.S.
Исках да добавя, че и по високите нива има люти съревнования, кражби на резултати и боричкания - вижте например случая на Григорий Перелман и опитът на онзи китаец да си припише постиженията му на собственото си име. Не случайно това кара Перелман да се отврати от професионалната математика и да се откаже от нея завинаги. Просто го няма моралът.
И другото, което исках да кажа, е за онзи супер готин проект на няколко студента от MIT (май?) за автоматично генериране на научни статии - http://pdos.csail.mit.edu/scigen/. Тук специално се ползва computer science като област. Въвеждате си името, или няколко имена (ако статията е joint проект) и след секунди получавате перфектно оформен pdf на вашета статия, с abstract в началото, с увод, изложение - абе структурирана както си трябва. Спазен е целият pattern на истинските articles. Има и диаграмки, сравнения с други резултати от областта, както и секция за бъдещи посоки на развитие, нерешени (или пък challenging) проблеми в областта. Много яко. Има отдолу и секция от тип 'използвана литература', където ще забележите цитирани други ваши разработки. Тесктът в самата статия е граматически и синтактически правилен, но няма никакъв смисъл. Навързани са куп термини и понятия (често нямащи нищо общо) в изречения, които са просто смешни, и сякаш са писани от тежко напушени тийнейджъри.
Фрапиращото е, че пичовете са спечелили submission на генерирани от техния tool статии на няколко конференции (едва ли някой ги е чел) ! Мисля, че имаше и видеоклипчета с презентациите им на няколко от тези конференции.
Ако се смени базата отдолу, лесно ще може тоя tool да се портне към друга научна област :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Прав си, но това за което говориш е само манипулираната част от системата, която може да има само ограничен ефект.
ОтговорИзтриванеПричината за това е, че основният критерий е брой цитирания. Ако една публикация има да кажем 50 цитирания (наложилите се публикации имат много повече), мисля че това може да се постигне само изключително трудно с манипулации чрез научни клики. Проста сметка: ако кликата е от 10 човека и всеки е цитирал въпросната статия по 5 пъти, това прави статията най-малкото основополагаща в тяхната си група. А на практика на това ниво на абстракция няма как да заключим, че това, което въпросната клика прави няма научна стойност.
Има и едно друго нещо, в което аз за себе си съм вътрешно убеден: на практика определена работа няма смисъл за обществото, ако не се изкомуникира в това общество успешно. С други думи колкото и велико нещо да си постигнал, ако не обясниш на другите защо е велико, те няма как да го оценят.
ОтговорИзтриванеМаркетинг един вид, а може би възпитаване...
Говорил съм с не малко учени - мой познати, преди да напиша този пост. За всеки доцент или професор е малко или много важно да произведе, в рамките на своята кариера, известно количество магистри и доктори (като техен supervisor). По това си личи неговия contribution към науката. Това е една голяма гордост за даден учен (и с право). Затова докторантите се приемат радушно навсякъде. Затова и в последните години има странен докторантски бум. Ще се получи малко като в един коментар навремето на Огнян Минчев - на 1 човек в държавата ще се падат 2-ма докторанти.
ОтговорИзтриванеПроблемът е, че ако не му кандидатстват на професора достатъчно количество хора, които 'са си на мястото', понякога той ще се задоволи и с 'който дойде' - дори и да има посредствени качества.
Дори да го няма перфектният работник, на работодателя ще му се наложи да се задоволи с каквото има. Стига да има кой да плати за това удоволствие. Тъжното в цялата история е, че дори на учените им се налага да живеят в материален и ограничен свят, в който реалността е определяща.
ОтговорИзтриванеАми ето една част от теми на защитени дисертации от български учени:
ОтговорИзтриванеНаративни модели в цикъла "ако можеха да говорят" от Йордан Йовков
Оптимизиране на дългосрочните грижи при болни с клапно протезиране
Линейни кодове и множества от точки в крайни геометрии
Фенотипна и генетична характеристика на свинете от породата Дюрок. Оценка на развъдната стойност
Теоретико-методични основи на контролирането и управлението на спортната тренировка при висококвалифицирани състезатели на скок на височина в РГърция
Работен орган за първична сепарация кък картофоприбиращи машини.
Състояние и насоки за усъвършенстване на аграрната маркетингова политика на Ангола
Култът към Асклепий в Тракия
Изследване на трептенията на тракторна седалка при извършване на основните операции в земеделието
Алкохолна употреба и алкохолизъм в Турската общност в България
Най-малкото е странно. Понеже миналото ми е математическо, съм убеден, че една част от колегите математици ще се изсмеят на подобни заглавия (добродушно, разбира се). От друга страна, надали някой може да каже коя от горните разработки има най-сериозно практическо приложение и е най-смислена. Математическата напълно може да се окаже по-долу в класацията от някои други.
Не ви ли се струват някои от тези теми изсмукани от пръстите ? Създадени единствено с цел да бъдат защитени ? За мен определено прозира една самоцелност, за която именно говоря в поста си.
Интересното е, че всяка от горните разработки е донесла на автора си докторска степен, а оттам и някакъв обществен и социален престиж (малко или много).
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеКакто винаги, съгласна съм с повечето от това, което си написал. Самоцелнсотта в науката си личи по безбройните публикации върху един и същ проблем, които в общия случай са без особена стойност. Както и теб, мен също ме отвращава тази самоцелност. Проблемът отчасти се крие във факта, че броят на университетите се е увеличил страшно много в последните десетилетия, а с тях и броят на учените и докторантите. От eдна страна това е нещо много хубаво - означава, че знанието се докосва до повече хора и им отваря очите за истините в живота. От друга страна, изискванията, за да станеш учен стават все по-малко и по-малко. Както казваш ти, достатъчно е да си wannabea докторант и най-вероятно ще станеш човек на науката. И ти и аз, обаче, знаем, че тази порочност не вреди на науката, вреди на някои хора като нас, които искат всичко да е логично и честно. Спомни си, че някои гениални математици, които са имали невероятната способност да извършват всички калкулации и разсъждения в главата си, без да записват нищо, са имали проблеми и на няколко пъти са се проваляли в опитите си да получат позиция в университет, по време, когато престижните университети са се броели на пръстите на ръцете и критериите са били сериозни. В този смисъл, високите критерии могат да попречат на гениални умове да блеснат, особено, когато тези критерии са създадени от умове, далеч не толкова гениални.
ОтговорИзтриванеКолкото до бълването на статии, има нещо хубаво и в този така наречен "фарс". Детайли, на които гениалните умове пропускат да обърнат внимание, могат да бъдат разгледани по-подробно. В резултат на последвал бум от статии върху същия проблем, който даден гениален ум е "разрешил", може да се окаже, че проблемът всъщност е разрешен само отчасти, само до толкова, до колкото ни позволява да осъзнаем нивото на познание, коeто сме достигнали в дадения момент.
Еее Крумка, живо здраво, как си?
ОтговорИзтриванеСега ще събераш всичките бъдещи, настоящи и борещи се PhD-та които познаваш във форума. Аз да те питам, защо си изтрил поста на Деси, а?
Аз като понастоящем борещ се за PhD в UK съм доволен от предложеното. Вече не искам от наще пари както последните 26 години и за тази цел не режа салати и мия клозети както го правех в САЩ три лета подред.
Винаги около мен е имало много по-добри математици и се радвам че все пак намерих къде да се реализирам в научния свят. Петко къдравия ме беше светнал на офертата с PhD-то в щатите докато бях 2ри-3ти курс и ми се стори супер оферта за да се измъкнеш от БГ. Измъкването от БГ беше цел голяма по онова време, само за 3 месеца работа в САЩ, кеф ти дънки, кеф ти кецове, неща които в БГ се гледаха само по витрините и по гъзарчетата в центъра. А PhD-то изкарва същите пари, само че не работи с мехиканосите. Та докато бях в кухнята един ден и режех една марула реших, че това е един начин да си изкарваш прехраната който ми харесва. Щеше да е по-добре да можеше това да се случи в България, но уви не сме сред избраните страни по света в който може да си PhD и да живееш нормално, тези страни поглегнато глобално, всъщност хич не са много. Та така от 3ти курс нататъка пребиваването ми във факултета стана смислено, не само защото вече имаше цел за след това, ами защото записах няколко предмета които доста ми харесаха и ме накараха да гледам на математиката по по-различен начин. До тогава беше като задължение, едно непрестанно задължение което го бях правил доста време, не ми отнемаше много време и ме придвижваше през класовете и курсовете по учебните заведения. Та един хубав ден на 5тата година във ФМИ си взех Аналитичната Механика, после се напих и знаех със сигурност че няма какво да ме спре да стана бакалавър.
Английският език винаги е бил нещо ужасно за мен, колкото и да съм се старал все четворки излизаха, а трябваше да се взима TOEFL. Това беше невъзможно за времето което ми оставаше до завършването, предпочетох да го отделя на държавния изпит, пък после една магистратурка по Математика реших че ще е полезна при всички положения, защото така и така до трети курс всичко се взимаше по инерция от гимназията.
Моите мили и търпеливи родители, препатили от БГ реалността, които нямат нищо общо с математиката, реагираха доста рязко на решението ми да запиша магистратура по Математика. Както и да е примириха се, освен всичко проявих интерес към БАН и паралелно с университета работих няколко месеца там. Впечатлението ми от БАН беше, че никoй няма време да ти обърне внимание и да те вкара в коловоза на работата, тъй като във факултета поне имаше лекции, реших че няма смисъл да губя време в БАН, като накрая може и да остана без магистратура. Наще почнаха все по-често да задават въпроса какво ще работя и трябваше по бързо да приключвам магистратурата за да придобия самостоятелност и да не се окажа с кифладжииска работа в Бусиненес Парка примерно, Call центъра на М-тел или няква друга подобна боза. Зарязах БАН, въпреки че работите там бяха доста интересни, свързани с магнитното поле на земята и се хванах възможно по-бързо да приключвам с магистратурата. За мои голям късмет проф.Толев на които му помагах с упражненията по анализ пусна обява че се търсят PhD-та в Бристол по приложна математика. И така проявих интерес, получих оферта, успях да добутам почти до желания минимум за TOEFL и ето ме сега пиша от офиса където има още 20тина такива като мен занимаващи се с наука момчета и момичета.
Вече мина една година откакто маам крачоли в UK, времето е гадно, няма планини, но не си броя стотинките за биричка което много ме радва, дава ми самучувствие, пък и океана е на час и половина с влака! Наистина научният труд се оценява по начин които кара хората да бълват хиляди статии, една идея да се разделя на три части и да се самоцитират, научен ръководител да взима много студенти и да не им обръща достатъчно внимание, за да може да го има в колкото се може повече статии на година и така нататъка, списъка на терикатлъците никога няма да го опозная, сигурно е безкраен. Това ме кара да се чувствам неприятно, но по неприятно ми беше когато реших че трябва да се явя на изпит по анализ на някъв глупак от Техническия за да имам пари за да си купя неупрен, бяха ми откраднали стария от простора в Ахтопол, или когато след два семестъра водене на упражнения по осем часа на седмица ми платиха около 800 лева и на края на годината ми заявиха че трябва да попълвам данъчна декларация за вече удържаните ми данъци иначе щяло да ме глобят 500лв.
ОтговорИзтриванеМоето мнение е че PhD-то е един начин да се занимаваш със сметки и да живееш в материалната реалност в която сме. Колко си умен е нещо което хората така или иначе не могат да оценят, пък ако можеха и те щяха да са много умни и пак нямаше да си нищо особено. Също така всичките тези терикатлъци които се използват за да дръпнеш напред в класациите кой е по-по най-великият учен те лишават от възмжността да се съсредоточиш върху това което ти самият искаш да постигнеш чрез научната си работа. Харесва ми че има PhD-та и че аз съм един от тях, не ми харесва че в България няма PhD общество както на запад от БГ. Също така мисля че тази лоша система за сега се оказва най-доброто което може да крепи науката в една държава и България би било хубаво ако я приеме и накара БАН освен с научна дейност да се занимава с образувателна, да бъде част от университетите и да обучава колкото се може повече студенти. Тогава ще има много работни зайчета, ще се пишат статии на поразия и нашата наука ще бъде конкурентна и ще получава повече пари. Студента няма да се чуди на коя автомивка или кафе да работи за да отиде на море лятото и няма да му прави впечатление телефона на някоя мутра. Студентите от малки ще са в научните среди, и вместо да правят псевдо наука на стари години, това ще се случва докато са малки. Трябва хората да работят повече заедно, а не да се борят кой е най-умния или най-успешния. Това може да стане само чрез едно, любов към ближния или „Да обичаш ближния си както себе си.” [1] .
[1] Римляни 13:9, ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛА ПАВЛА
КЪМ РИМЛЯНИТЕ, Библия, Нов Завет
Бре, аз за PhD-тата исках да напиша няколко реда и да разкажа как ми дойде мойто на главата, а пък стигнах до Библията. Инересно ми е, колко пъти са цитирали библията и дали според модерните точкови системи някои учен е изпреварил с някоя статия светото писание.
http://www.youtube.com/watch?v=L4YBxNP8QwM
Много добре казано: „Да обичаш ближния си както себе си.” Ако наистина обичахме ближния, както себе си щяхме лесно да достигнем и до извода, че не е правилно да поставяме интересите си над тези на всички останали. Независимо колко си важен, ти си само един човек. Имаш същото право да си щастлив и уважаван, каквото имат и всички останали, разликата е че ти си само един, а останалите са много. Рискът да се загуби щастието на един човек е важен, но по-важен е рискът да се загуби щастието на много хора. Ако нашите управляващи можеха да погледнат от тази гледна точка, щяха да култивират в себе си любов, състрадание и уважение към всички...да разберат, че всички сме едно цяло. Тогава нямаше да им се въртят вили, басейни и банкови сметки в главите, а преди това щяха да се погрижат за щастието на хората, за това те да не бягат в чужбина, за да търсят образование и нормален живот. Щяха да хвърлят и последните си усилия, за да осиурят на всички българи, включително и хората на науката, среда за пълноценно развитие в собствената им страна. И с тази цел щяха да си лягат и стават всеки ден, защото именно тя би трябвало да ги мотивира...само, ако можеха да погледнат именно от тази гледна точка!
ОтговорИзтриванеХехе,
ОтговорИзтриванеСупер много се радвам, че тука стана дискусия :) Много е хубаво, когато се търкалят различни мнения, аз съм много либерален и мнения не трия :) Деси сама си е изтрила поста предполагам, понеже пише "изтрито от автора", можеш да я питаш.
Все пак нека да кажа, че не съм хейтър, и просто тук реших да напиша моята позиция по въпроса, гледах да няма обидни квалификации, да няма грозни епитети и т.н.
Естествено, че всяка работа, при която се вадят пари достойно, в крайна сметка е ОК. Дори и да не се кефиш на заниманията с наука, и просто да гледаш да мине номера, в крайна сметка не крадеш, не убиваш и т.н. нали така ?
Тук нещо се прокрадват прочувствени патетични слова, ама сте прави ! Няма какво да кажа !
Между другото, на 2ро място в света по брой публикации в математиката (а май и въобще) след унгарския гений Пол Ердьош, е ... кой мислите ? :) великият български математик, професор Друми Байнов ! Да сте чували за него ? :) И аз не бях :)
Много се радвам, че се включихте в блога ! Желая ви искрено и от сърце най-вече здраве, и, разбира се, да си преследвате мечтите с много любов, отдаденост и ентусиазъм !
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеКъм Васето: и на мене много ми се искаше да приключа бързо с моята магистратура, както казваш, но за съжаление се оказа, че нещо гледам по различен начин на нещата от моите дипломни ръководители, и от целия катедрен състав изобщо ! Катедрата, към която карах магистърската си програма, имаше изключително неадекватно виждане върху понятието "дипломна работа". И все още го има, след като вече половин година няма защитил при тях. Скоро сигурно изобщо няма да има студенти там. На бая абсурди се нагледах докато бях студент, като например изключително занижени критерии при полагане на семестриалните изпити (нямаше нищо общо с издържаността и строгостта при бакалавърските изпити, напротив: всеки можеше да изкара 6) или пък например успешното дипломиране на един колега, който имаше уникално слаби познания в цялата проблемна област на катедрата, бих казал даже нулеви :), убеден съм, че не е имал ни най-бегла представа от съдържанието на собствената си дипломна работа :) Или пък например реплики от страна на професорите "момчето вече не знам си коя година пише дипломна, дайте да го пуснем, а ?".
ОтговорИзтриванеТова, което на мен би ми се искало да се подобри, е точно отдадеността, т.е. dedication-a. За някои хора заниманията с наука са просто път да постигнат комфортна позиция в живота, т.е. път към благосъстояние. За тях, всичко е една борба с минимални усилия да постигнеш максимално удобна позиция и професия, т.е. като научиш как се доказват 10 теореми, да вадиш хляба цял живот с това. За тях науката е "on demand" - като им потрябва нещо, сядат и се занимават. През останалото време си гледат кефа. И предимно пътуват по конференции :) Нямат тръпка в сърцето и душата си, няма чувство за загриженост и ангажираност. Науката все пак е слънце, което в душите грей :)
За мен представата за един учен е много категорична, в смисъл, че той трябва да е двигател на мисълта, трябва задължително с поведението си да бъде пример за околните, най-вече за студентите, трябва да притежава много богат език, както откъм изразни средства и лексика, така и откъм чуждоезикова култура. Трябва да бъде мотор на елита на нацията, постоянен генератор на идеи, трябва да има харизма, присъствие и обаяние. Най-вече, трябва да е отдаден на професията си напълно и безкористно.
Специално ако е математик, той трябва да има много добра и широка обща математическа култура, включително и познания по история на математиката, трябва малко или много да е ерудит. Да има представа и от другите математически клонове, а не само от неговата градинка.
... ама няма ги вече тия ми ти работи :) трябва да съм по-реалист, това горе е идеалния случай..... :)
Иначе тебе Васе, те поздравявам много за всичко, което си направил и през което си минал. Много яка история си разказал тук. Като си дойдеш се обади да се видиме и да поприказваме :)