четвъртък, 7 юли 2011 г.

Скок подскок

Не мога да разбера колегите от ИТ индустрията, които постоянно сменят работа през няколко месеца, т.е. скачат от проект на проект. Не ми е ясно каква изобщо цел, визия и стратегия имат за професионалното си развитие тия хора. Според мен, такъв тип специалист изобщо не би могъл да fit-не и да се докаже успешно за по-продължително време. Особено в soft skills уменията, като работа в екип, аклиматизиране с колеги и т.н. Т.е. аз не мисля, че такъв човек става за developer. По-скоро бо могъл да се справи добре в по-различно поприще: например като technology евангелист. Ясно е, че се е сблъсквал с повечко неща и би могъл да изнася презентации, доклади, семинари, да участва в конференции и т.н. И доста от тези хора го правят това, активно. Можете да ги познаете обикновено по това, че имат несметни знания по хиляди технологии, и са дълбоко запознати и versatile по най-търсените. Поне така пише в СВ-то. Но се опасявам, че доминиращото им качество е предимно сладкодумието от стандартни клишета от книгите, а не истинската, вдъхваща респект експертност. След като има толкова хора, които избират такава "кариера", вероятно това е популярно и търсено от фирмите, и съответно има хляб. Но лично аз не бих избрал такъв път за себе си. Не смятам, че километричното СВ от хиляда работи от по 6-9 месеца е респектиращо - напротив. С такъв номадски подход можеш да помиришеш и разпознаеш много аромати, но хал хабер си нямаш как точно са сготвени тези ястия. Виждал съм смешни неща по такива СВ-та, които показват, че човекът, макар и явно да е работил с дадена технология, очевидно си няма идея за какво иде реч.

Може би това се прави с цел да искаш все по-голяма заплата, т.е. имаш една надежда, че всичките тия милиард технологии ще хванат декиш на следващите интервюиращи, и ще можеш да им искаш с хиляда лева по-голяма заплата от тази от предишната ти работа (преди 6 месеца). Ако ли не, сгъваш шатрата, и отиваш на следващото място да се пробваш.

А може и някои хора да го правят с цел да видят възможно най-много неща, хора, екипи, обстановки, проекти, и т.н. с целта да натрупат голям опит и да стартират собствен бизнес. Във всеки случай, тия хора трябва да имат уникална психика и издържливост, гъвкавост и амбиция, след като са способни през 6 месеца да преживяват сътресението, наречено "смяна на работата". Т.е. говорим за професионална студенина и безчувственост от голям мащаб. Т.е. за мен това са професионални темерути. Каква ли е тая цена, която оправдава толкова често да се налага да свикваш с напълно различни хора, работна среда, шефове и т.н. Това е сериозен стрес за организма, и освен това те лишава от възможността да усетиш удоволствието и радостта от работата - как може да ги изпиташ, ако постоянно работиш с непознати ? Трябва да мине едно технологично време във всяка работа, след което идват нови, интересни и различни предизвикателства, както и лични тестове, които е добре човек да вземе успешно. А тези хора не стигат никога дотам ... Времето носи особен вид важни знания и умения, които не можеш да ги усетиш или придобиеш за 6 месеца.

Във всеки случай, понеже съм бил на доста интервюта, и знам, че HR-ите обичат понякога да задават повече въпроси, интересно ми е дали на човек с такова едно СВ му се отправят подобни питания. То много и зависи какво търси фирмата, ако иска човек за краткосрочен проект, вероятно job hopper-ът ще има предимство.

Не ми харесва тоя подход, за мен тия хора са сериозно надути балони, въздух под налягане. Това са съвременните ИТ хъшове - обикалят с куфарите наляво надясно, немили-недраги.

неделя, 3 юли 2011 г.

100 килограма мъдрост!

Тия дни гледах 100 кила в едно предаване и много ме изкефи една негова фраза: "Като ми се случи нещо много хубаво, гледам да не го вярвам, щото съм живял труден живот, и знам, че дори и да е истина, после сигурно идва нещо много кофти." Хубаво е човек да не се връзва много на разните неща, които му се случват.

сряда, 22 юни 2011 г.

A "Super 8" blunder

Recently I watched "Super 8". I liked it! I spotted a particular blunder: although the story happens in 1979, in one scene the music in the bar played "Easy like sunday morning" by Faith no more - a song created decades later.

вторник, 21 юни 2011 г.

A new book for EJB 3.1 is out there!

I am happy to announce here, that since recently, the family of books, dedicated on the EJB 3.1 topic, has grown, and now welcomes the fresh new EJB 3.1 cookbook by Packt Publishing. Up to now, only the last edition from the popular series by O'Reilly was being a serious literature source on the subject. Now, Packt's offering is a promising recipe focused book, which covers a variety of useful and real-world EJB scenarios. Explained in details and accompanied by descriptive screenshots, they will guide you through the most important and essential EJB techniques that one has to master, and give you a decent insight on what's new in EJB 3.1. The book is a fresh breath of air for all Java EE fans that would love to dive into the new version of the enterprise Java platform. Within the examples, you will find how EJB 3.1 modules integrate with other parts of a full Java EE 6 application, which is another fascinating feature of this enjoyable read.

This book is a wonderful effort from Packt, that just makes me hope that Java EE 6 related books from them are just starting to come out! I would love to see a CDI dedicated book, or a Servlet 3.0 one.

събота, 19 март 2011 г.

Парични измами в науката

Снощи случайно хванах някаква новина в "Календар" за съмнения относно неправилно усвоени милиони от наши учени.

Това е в пълен синхрон с моите писания по темата, които присъстват тук. Крайно време е хората да се осъзнаят, и да не хранят хитрите гърла на нашите мастити професори и доценти, докторанти и research-ари с пари, които могат да отидат за далеч по-полезни и смислени неща. Рано или късно, особено когато животът ти напредне, и дойде време да храниш семейство, да правиш кариера, фокусът на целите ти е да си осигуриш възможно най-комфортна позиция в живота. Всеки го прави както може. И за всеки това се измерва по различен начин. За едни е пари и имоти, за друг е добра професия. По-ограничените откъм знания и умения хора, най-често отиват към кокошкарски измами и престъпления. По-старомодно мислещите .... просто се трудят. По честния начин.

С учените у нас (а и по целия свят) е същата работа. Да, това са умни хора (не всички, разбира се). Не са на нивото на земеделката Калина - по-умни са като цяло, но пак далаверата е в центъра на съзнанието им. Т.е. голяма разлика с Калина няма. Само че не такива битови далавари, каквито тресат мозъците на обикновените хора. А по-изтънчени далавери. Далавери с научни фондове, с програми, с research разработки. С десетки и стотици безсмислени статии, които обаче са доста сложни за да можеш да ги разбереш, т.е. за да можеш да осъзнаеш, че не струват нищо и са пълни глупости. Там е важно да трупаш години, в които си се изявявал (с подобни безсмислени публикации и участия по конференции), това в един момент се оказва решаващо за кариерата ти, и за това да останеш в играта. Защото университети - бол, професори - бол, а милионите не стигат за всички.

Освен пари, разменна монета е и престижът. Надпреварата е по-няколко фронта, както не веднъж писах: кой ще извади по-рейтингова статия, кой ще го извади по-голям. От този рейтинг ти се определя дали твоят проект ще получи следващата партида мангизи за рисърч, или проекта на колегата професор от другия факултет. Така че ... халваджията за бозаджията. 90% от учените са пълна мафия. Но не действат като Коза Ностра, с убийства, рекет, и жестокост. Действат интелигентно, с максимално ползване на академизма като фасада, като едно високо интелектуално лице, пред което всеки се възхищава....

Какви бяха тия протести към Дянков, за пари за наука ?? Ми кой ще им даде на тия празноглавци пари, като се вижда, че нивото на измами е същото както във всички други направления (пари за енергетика, инфраструктура, здравеопазване, околна среда и т.н.)

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Почина Хърбърт Ендертън

Наскоро научих, че е починал Herbert Enderton. Книгите му по логика бяха наистина страхотно написани и уникално добри. Голяма загуба.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Университети, наука, протести, пари

В последно време зачестиха протестите на разни учени и университетски преподаватели
за твърде оскъдния нов бюджет за наука и образование. И това нямаше да ме притеснява,
ако не беше сериозното медийно присъствие на този "проблем" и не по-малко честите новини за това, които непрекъснато ни пробутват конфликта между Дянков, СУ, Игнатов и т.н. по почти всяка телевизия, която си пусна.

Омръзна ми! За мен такъв конфликт е изкуствен. Не се различава по нищо от протестите
на повечето синдикати за лошото положение на еди кой си професионален бранш. Даже не,
според мен се различава - доста по-блудкав и маловажен е въпросът за науката, от този
за здравеопазването или полицията, или средното образование. Науката не може да бъде
потребност от първа необходимост! Тя е приоритет едва когато много по-належащи и по-жизнено важни функции на организма/обществото се възстановят в ритъм и заработят правилно!

Просто са ми смешни всякакви аргументации на учените, които изцяло залагат на сълзливи,
ирационални патетични слова за уникалното нещо - СУ (или БАН), което е вековен стожер на наука, изкуство, и всичко ценно за духа, бъдещето на нацията! Използват нереални аргументи, присъщи на метафизичния дух и характер на науката като цяло (не на цялата, естествено, има и много успешно приложими направления) Едва ли не, без СУ (или БАН) цялата нация се разпада, настъпва необратим морален упадък и разпад. Обществото загубва всякакви твърди устои и почва, става бездуховно, обрича се на изключително неблагоприятно бъдеще, влиза в трета глуха и спира да се развива. Глупости на търкалета.
Не знам си какви си Лисабонски стратегии, не знам си какво - говорят си тези учени, като развалени латерни, понятия, които не разбират, за да си защитят техния интерес. Ами криза е, много сериозна криза! Парите не стигат за всичко! В такова време на преден план излиза непосредственото оцеляване, а душевната храна трябва за момент да влезе в диета! Как уж са умни, а елементарни неща не разбират ?

Естествено, че най-разумно е един тежко болен да разпредели най-много средства
(да не кажа всички) за да се нахрани и облече първо, и после да си излекува диабета,
хипертонията, язвите и т.н. А не да хвърли тези пари за книги, кино, театър и наука.

Особено науката в България е тотално опорочена прашясала и безсмислена система, в която всеки малоумен може да стане доктор, а после доцент, професор и т.н. (както цялата ни държава) Изключително хаотичен свят, многопластов по отношение на способности и интелект като преобладават тъпи wannabes (както вече казах преди няколко поста).
Нашите университети имат уникално ниско ниво, завършват ги всякакви бездарници, и дори има повече места отколкото дипломирани среднисти :) И освен това не произвеждат хора с необходимите на практиката качества и умения - т.е. произвеждат безработни.

Естествено, че е безсмислено да имаме здрави, облечени и нахранени хора, които нямат наука, култура, мечти и богата душевност - все пак не сме животни.
Но в крайна сметка трябва все пак да има хора, нали ?