Не може да бъде!

Току-що попаднах на класация на най-кошмарните летища в света:

http://travel.yahoo.com/ideas/world-s-worst-airport-terminals.html?page=2

С голямо удовлетворение, в топ 5 виждам както Шарл де Гол в Париж, така и JFK в Ню Йорк. Аз лично давам +1 за това мнение :) Не може да бъде!

Странно, толкова сме го учили по История генерал де Гол, цяла Франция се гордее с него, а са кръстили този непоносим бардак на него ... Не че положението не е същото и с президента Кенеди ...

Задокеанския опит - обективно

Известно време след приключението ми в САЩ, което време даде възможност на нервите ми да поулегнат и на акъла ми да помисли по-рационално над ситуацията, намирам случилото се за доста нормално и логично, и реших с този кратък коментарен обзор да затворя тази страница, да наплюнча (шумно) пръста и да разлистя следващата ... Да я затворя на блога имам предвид, защото с действията си вече съм я затворил в онзи другия (и по-съществен) смисъл.

Радвам се, че посетих друга държава и направо друг континент. Беше доста интересно, вълнуващо и незабравимо приключение. Дори само заради няколкото гледки през прозореца на самолета си струваше. Полетът Париж-Сан Франциско го взех с доста модерен Боинг, който на мониторчето на всяка седалка предлагаше освен класическите филми за убиване на времето, и камера, показваща това, което се вижда под самолета :)

И аз като другите българи, не правя изключение в мнението си, че САЩ сразява с изключително различната си културна обстановка и въобще заобикаляща среда - усещането е сякаш си на друга планета - и то не защото си в сбъдната мечта, в някаква Райска градина, с висящи навсякъде зрели и вкусни плодове (и разхождащи се ку*ки по Евино бельо), а просто защото почти всичко около теб е доста различно и далечно спрямо това, на което си свикнал в БеГе. Хората, колите, крайпътните табелки, ресторантите и заведенията ... и въобще всичко :) Както каза Филип, за който става дума по-долу, "дори и кофите им за боклук по пътищата са като в Need For Speed".

Посетих и живях за няколко дни при един мой колега от SAP и приятел, който по това време караше стаж в Microsoft и обитаваше много сгодно местенце в Mountain View - като от време на време се мярках и в хотела ми в Palo Alto. Ужасно съм му благодарен за приятната компания, за това, че отдели време да се разходим до различни и интересни места със симпатичната KIA, която нае - освен, че ме и посрещна на летището. Удобна случайност беше, че точно по това време в общежитието му имаше място за мен. Условията бяха фантастични и нереални за мен. Спах на най-луксозното и огромно легло в живота си. Имахме и осигурена закуска. За вечеря си готвехме разни спагети, и пускахме онлайн последните bTV новини. Точно в такава обстановка научихме за размириците в Катуница - по това време това беше топ новината.

Ще запомня със сигурност дългото бродене из кампуса на университета Stanford, което в онзи горещ следобед сериозно ме умори. Помня го като безкрайно поле от тучни зелени площи, сгради, факултети, музеи и общежития, както и спортни площадки и стадиони. Много подредено, красиво и направо разкошно място. С уникално радваща окото растителност, дървета, храсти и поляни. И катерици, много катерици. И разни студенти си въртят кръгчета с колелетата съвсем, съвсем небрежно ... Имат си и някакъв безплатен shuttle, който върти вътре. Не знам заради кое повече се задържахме с Филип в book store-а - дали заради огромното количество и безумно богат избор от книги, или заради силния климатик, който просто ме разтапяше от кеф :) Малко съжалявам, че не си взех томовете на Knuth, че бяха на добра цена, ама май нямаше място за тях в куфара. Поне някоя дрънкалка или сувенирче можех да си взема ... За сметка на това не пропуснах да си купя iPad 2, даже с отстъпка няколко процента от Филип (за служители на Microsoft).

Забелязах, че в САЩ много липсва сиренето, просто го няма. А най-близкият до българския стил магазин, който намерихме, беше един Ирански магазин в Palo Alto, тип Плод-Зеленчук, в който дори се продаваше Ljutenica, произведена в България :)

Съвсем случайно разбрах, че наоколо живее стар съученик от гимназията и добър познат - една от вечерите излязохме с него, и накрая даже му гостувах, в дома му в Redwood city (знаех, че живее в САЩ, но само толкоз). Цяла нощ играхме карти и пихме бира, докато жена му учеше (!). Благодаря му искрено и на него за гостоприемството.

Запознах се с един българин, студент от ФМИ, който по това време караше стаж във Facebook - Иван. Човекът беше изявен олимпиец по програмиране, и не пропуснах възможността да го поразпитам за туй-онуй. В един от дните се отправихме към зоологическата градина в Сан Франциско, но пристигнахме твърде късно, за да ни пуснат - 4:20 PM, а пускат до 4:00 PM. Жалко, коалите ми се изплъзнаха изпод пръстите, деляли са ме сигурно няколко стотин метра от пухкавите братя (и сестри). За утеха, си взех плюшена коала, която в последствие се оказа изключително качествена разработка, въпреки ниската си цена от $15.

Запознах се и с още един нашенец - Емо, който караше PhD по математика в Stanford, и тъкмо приключваше със стаж във Facebook. Много приятна компания се получи, и съм наистина късметлия по отношение на това, че времето си го прекарах наистина страхотно и пълноценно.

В един от дните посетихме с Филип офиса на SAP в Palo Alto и успях да видя за първи път друг location освен Българския (Наистина VMware са 'отсреща'). Бяхме посрещнати от един български колега - Венци Цачев - с който обядвахме и побъбрихме на разни теми.

Като се замисля ... беше страхотно приключение :)

Не съжалявам за реакцията си, намирам я за доста нормална, на фона на обстоятелствата, които я причиниха. Никога преди не бях пътувал със самолет (освен като бебе), особено на такива далечни разстояния и с толкова прекачвания, и просто за мен ситуацията беше форсмажорна. Нямах представа, че изтървани полети и чакане по аерогарите е по-скоро нормално нещо, което се случва доста често. Не го бях проучил това, и съответно не бях подготвен за такава развръзка, изобщо нямах идея, че такъв един риск е възможен. Съответно, истински изненадан съм, че все пак не получих по-сериозна помощ при уреждане на полети, престой и т.н. Постарах се, когато пишех упреците и критиките си към Facebook хората, да не ползвам обидни квалификации, крайни или груби фрази. Дано и те да са взели някакви lessons learned от тяхна страна - не е като да няма такива. Но е ясно, особено на префинения бизнес език на Американците, че съм ги отсвирил мощно и, че съм им пръднал в човката, както казва един съученик. Съответно, няма какво повече да диря в тяхната градинка.

Реших в един момент да пиша пак на 'моята' HR-ка, и да дам обяснение/извинение за случилото се. Получи се супер - смятам, че успях да оправя нещата поне на човешко ниво, тя се оказа приказлива и много положителна жена и сподели, че напълно ме разбира и т.н. Разменихме още няколко писма, и се получи добър connection. На корпоративно ниво - не съм я питал за резултатите от интервютата си, някак си ... не върви :)

Електронен политик

Покрай зачестилите напоследък приказки по медиите за електронно правителство, ми хрумна да споделя една своя стара идея. Става дума за електронен политик. Създаваме го като една добра програма, ползваща най-добрите практики в изкуствения интелект, заредена с огромна база данни от безсмислени реплики и внушителен речник. Това чудо ще може да отговаря на всякакви журналистически въпроси, не по-зле от нашите 'живи' политици. Въпрос на елементарна настройка и конфигурация ще бъде в коя част на политическия спектър ще застане нашият бот, лявата ли, дясната ли, либерално-центристката ли и т.н. Различни инстанции на този е-политик ще могат да се изправят една срещу друга в ожесточени дебати, с правдиви аргументи, на моменти с повишаване на тон и дори лека агресия - точно както си е с истинските политици. Аман от пишман професии като политиката. Няма нужда да им плащаме заплатите за да си чешат езиците, по-добре да ги пуснем тия ботове едни срещу друг и да видим какво ще излезе ... истински battle field ... надали ще се справят по-зле от сегашните ни управници. Лично на мен би ми бил интересен и модел в перспектива, т.е. как ще се развива с времето. Тук от полза могат да бъдат генетичните алгоритми, където основните двигатели са поколението и мутацията. При някой по-рядки мутации може даден бот да се появи и създаде партия като Атака например ... яко :) ще стоим и ще гледаме филма .... ше бъде супер купон!

"Прикачените файлове се качват..."

Днес попаднах на следното съобщение от моята GMail поща:



На мен това ми звучи като "задушените картофи се задушават..." или "охладената мастика се охлажда...." - тъпо, не мислите ли ?

От Рая до Ада, с Delta/Air France/Facebook

Чудех се дали да сложа тук заглавие "До Facebook и назад", но както ще прочетете, от Facebook по-назад трудно може да се отиде.

Та взе да поизгрява слънце и на моята пътека, като че ли. Минах успешно 3 телефонни интервюта за великата компания Facebook - те се свързаха с мен по LinkedIn, както и Google направиха пролетта. Въпросите им са отново върху алгоритми и структури данни, т.е. теория и практика на алгоритми, никой не те пита какво е JavaEE и какво е JPA. Няма значение технологичното ти познание и опит, Hibernate, Spring и т.н., а по-скоро оригинално мислене и способност да решиш дадени задачки с ефективен алгоритъм, за кратко време - около 45 минути за 2 задачи, трябва да напишеш и кода на решението си, на любимия си език за програмиране. Класирах се за onsite interviews - 4 на брой. (В Google, системата е съответно 2+5) Супер! Йеее ... :) Викам си, хванал съм Бога за шлифера. Казаха ми, че под 1% от всички кандидати успяват да стигнат до onsite фазата. И трябваше да направя пътуване до централата им в Пало Алто, Калифорния. Разбира се, на техни разноски. Вълшебен подарък, нали ? :) Просто приказка, рай! Кореспонденцията ми с тях до този момент, беше брилянтна - любезни, внимателни, с безкрайно много комплименти и уважително отношение, бях на седмото небе. Освен писане на мейли, обаждаха ми се по телефона да ми дадат съвети за интервютата на место. Знаех, че дават сериозни заплати, а и престижът да работиш там, да минеш толкова сериозни интервюта, е много ценна храна за моето его и самочувствие - досега най-сложното нещо, което са ме питали по интервюта ИТ фирмите в България, е каква е сложността на двоен цикъл - n, n^2 или n^3. Скромно или не, аз мога повече, много повече :) Програмист в българските фирми можеш да станеш и на 12 годишна възраст, без каквото и да е било образование, стига да можеш да врътнеш някой друг цикъл. Нивото пада постоянно, хората не знаят какво е deadlock дори :). Трагедия. Както цялата държава.

Та мина всичко нормално. Задачите им бяха лесни, но трудността беше да дадеш решението бързо, то да е точно, чисто и добре оформено като код, и да бъдеш достатъчно уверен и да можеш добре да го обясниш. Моите решения бяха на места бавни - т.е. бавно ги измислях/пишех, на места и ми помогна интервюиращият. Много слънчеви хора, добронамерени към теб, и стараещи се да ти помогнат да се справиш добре. Аз лично бях доста доволен от представянето си. Според мен, шансовете да ме одобрят бяха някъде 50/50, т.е. нямах никаква идея какви ще са резултатите. Очаквах с голямо вълнение и трепет отговор от тях - по мейл или по телефон. Един от интервюиращите, като прочете опита ми в CV-то, ме пита какво е JavaEE. Той наистина не знаеше. Абе съвсем друга вселена са там. Не са като нас, обикновени шивачи на дрехи, от които се иска да познават 1 милион технологии. Те искат да видят, че можеш да мислиш. Яко, нали! :)

И почна пътя ми към Ада. Първият ми полет на връщане, Сан Франциско - Ню Йорк кацна с 3 часа закъснение, заради буря в Ню Йорк. Беше 9 PM. Никога не съм пътувал със самолет (освен като бебе), не знаех какво се прави в такива случаи. Мислех си, че може би вторият полет ме/ни чака :) Но бях много спокоен и го раздавах cool :) Стюардесите казваха постоянно да не се притесняваме и, че на излизане от самолета, представители на airlines агенцията ще ни отговорят на всякакви въпроси. Това се оказаха празни приказки. Слезнах аз в JFK, и виждам мега огромно сборище от хора с багажи, пълен хаос, никакви представители на никакви агенции. Повъртях се малко, в един момент реших да попитам една лелка какво да правя, а тя ми се скара, че съм минал зад някаква линия. Тук почна моя кошмар. С много мъка се добрах до някакво гише на Delta/Air France, и един чичко ми каза, че ме слага в stand by списък за следващия полет, който ми върши работа - след 2 часа. Т.е. в 11:20 PM. Супер! Казаха ми час преди полета, да се явя да видя дали печеля от "stand by" томболата. Аз седях като пън там, и накрая от 10-на хора в списъка взеха всички, но не и мене. Защото са пропуснали да ми кажат, че е трябвало експлицитно да се check-in-на като stand by кандидат за да вляза в системата. Безумие. Аз ли да знам ?! Защо не ме guide-ват те ?! Много съжалявали, виждали ме, че съм първи там и чакам пръв, но накрая само аз го издухах. Още тук разбрах, че се ебават с мен и скоро няма да съм в България. Чаках няколко часа на гишето, някакъв черньо постоянно ми казваше "сър" и обещаваше всеки момент да се погрижат за мен. Накрая, след около 2 часа, ме прати с някаква бележка на тяхното гише, но на другия терминал. Те знаели за моя случай. Беше към 1 AM вече. Отидох там, но полицаят не ме пусна, защото нямало никой!!!!!! :) Каза ми "Оооо, човек, това е Америка. Всички тук са адски мързеливи. Дали са ти грешна информация, всички от гишето си тръгнаха, няма никой. Просто са искали да се отърват от тебе, за да се приберат и те вкъщи. Освен това и не мога да те пусна до 4:30 AM, когато почва работния ден". Полафихме си с него, каза, че в Америка е зле, беше някакъв мексиканец от Бруклин, със слаб английски. Каза, че му давали чат-пат билети и ходел насам натам, знаел за България и каза, че според него в България е по-добре.

И почнах да цъкам, от терминал до терминал, с AirTrain-a. Ходих в разни чакални да търся Wi-Fi, едвам намерих. Викам си - иди на другия терминал, все някъде ще има безплатен. Но навсякъде е платен, за капак на няколко места ми отхвърли дебитната карта (Виза Електрон, от ЦКБ - това пък е друга драма в живота ми, тая карта никъде не се приема :)) накрая успях!. Хапнах в McDonalds - отвратителен е, по-зле от българския. Чаках с разни руснаци и македонци.
И така, разиграване страшно. Хванах wireless с много мъка, писах на Facebook за проблема ми. Дадоха ми телефон да съм звънял на тези, които ми организират пътуването. Безумие. Вече съм имал над 200 лева сметка за роуминг разговори с майка ми, за да и кажа да не припада, и че съм добре и ще си дойда след ден-два. И тоя калъф ми предлага пак да въртя !? Ми що те не ми се обадят на мен ?! Никакво съдействие, никаква помощ, на хиляди километри от вкъщи те оставят сам да спиш по пейките като някакъв клошар. И това след 3 нощувки в Шератон, Пало Алто, на пълен лукс. Е как не ги е срам ! Чаках общо 22 часа на JFK. Не можеш и да спиш, защото трябва да си наглеждаш багажа. Навсякъде хора налягали, като тези масови арт-снимки с голи хора по улиците. Налягали, спящи, по чорапи, върху багажите. Безумие. Някакъв Армагедон си беше.

На следващия ден, вечерта в 6:55 PM, хванах полет номер 2 до Париж, който кацна само със 17 минути закъснение на летище Шарл де Гол. Е оказаха се достатъчни за да изтърва третия си полет, до София. Тук са виновни франсетата. 100 пъти минах през един и същ security check, последния път чаках 40 минути за него, и затова изтървах полета. А бусчето, което те прекарва от терминал до терминал, кара с 3 км/ч най-много. Ако искат, на това летище така ще те изиграят, че и 1 ден няма да ти стигне за прекачване. Безумно тромава и безсмислена организация, стотици хора пропускаха полети, една баба - до Лима (много се притесни жената, аз я успокоявах, децата и подарили екскурзия до Перу по повод пенсионирането и, милата... пратих мейл до дъщеря и да пратя хабер дет' са вика), един бизнесмен от Англия - до Бразилия (изгоряха му хотели, срещи, ангажименти, всичко и накрая се прибра в UK). Супер калъфи са на това летище. Ама и тия "приятели" от Facebook защо ми book-ват полети, които не можеш да ги прекачиш ?! Може би това е поредния puzzle, който трябва да решиш ...

И така, този път само 8 часа чакане в Париж, и кацнах в България два дена след предвиденото, с багаж, останал в Париж :) Не знам какво повече можеше да се обърка.
От Facebook не са виновни за лошото време, но аз бия път заради тях, и те са длъжни да ми осигурят съдействие и помощ ако възникне нужда. Нито храна, нито вода, нито хотели, нищо не получих. Безподобни калъфи. Бях оставен сам да се оправям. Защо ми беше тоя супер лукс в Шератон, след като те не са в състояние да предвидят и реагират при далеч по-елементарна ситуация, решението за което е далеч по-евтино и тривиално ? Американците са пълни бастуни, пластмасови хора. Машинки. Говорят пластмасово. Лесно може да се напише програма, която да работи като тях - те са елементарни крайни автомати. Отвратително.

Приятели и колеги днес ми казват "Еее, ами супер! 22 часа, значи можеше да обиколиш Ню Йорк. Безплатна екскурзия, какво по-хубаво!". Еми аз ако искам адреналин и приключения, ще се запиша в Survivor или Big Brother, или в "Make it on your own in this big, unknown and hostile world, far away from home" риалити шоуто, в което така и така станах звезда насила. Не, мерси. Искам човешко отношение и съдействие при проблемна ситуация. Искам нормално пътуване. Моето пътуване беше с бизнес причини, а не като турист. Пълни калъфи са и американците, и Facebook. Book-ват ти възможно най-евтините полети, с безумно невъзможни прекачвания и оправяй се.

В Париж хванах wireless, пак платен (!) и им писах мейл, че са пълни нещастници и не искам да работя за тях, нито пък повече да стъпвам в Америка. Отговориха по-късно, че съжалявали. Да съжаляват... Аз не съжалявам ли !? Те са супер млада фирма-недоноска, случайни милиардери, които нямат никакво разбиране и умение да организират travel и accommodation. Изложиха се като кифладжии. Хубаво ги нахраних по мейла и сега нямам отговор! Естествено - крият се като мишки по дупките си, защото не знаят как да реагират! Такава ситуация не се handle-ва от техния краен автомат в кухите им пластмасови главици...

Чувствам се доста изигран. Цялата отпуска си изгърмях да уча за интервютата, а някои колеги направиха по 5 (!) морета през това време. И сега си оставам с една лека настинка, и целия този стрес. И безумно много разходи, на минус съм здраво.

Язък, доста хороскопи в навечерието на интервютата предвиждаха шеметно развитие на кариерата ми, ама явно в последния момент некоя планета се е врътнала леко накриво и е прецакала вселенската хармония :)

И така, хванал съм Бога ... за едноокия. От Пало Алто до ... Павлово Алто :) А вие не се връзвайте на Facebook и на подобни истории. Калпава работа. Поне да ви се изфукам с горната снимка :)

Аритметика с мъртъвци

Чух наскоро новината за млада майка, сгазена и убита от камион - на пешеходна пътека. И се замислих за смъртното наказание. (С което не казвам, че точно този шофьор аз лично бих го осъдил на смърт - просто се замислих). Безспорно, това престъпление е изключително тежко. И безспорно, надали ще му се даде адекватно наказание, в кочината България. В нормална държава, последствията биха били много жестоки. Но не и тук. Особено пък ако шофьорът-убиец е например прокурорски или депутатски син. Или някоя известна мутра, с 10 висящи дела. Преди много време президентът каза по новините, че у нас "има дефицит на справедливост". Хареса ми тази фраза, запомних я и сега тук я ползвам. Ама все още го има тоя дефицит.

Та за мъртвъци викам да ви поговоря. Готови ли сте да направим заедно сметките ? Ако се въведе смъртно наказание - само по себе си, това не е много стряскащо за престъпниците, би трябвало тази мярка да се придружи с общо усилване на присъдите, което да ги направи смислени - ще възникне реален риск от съдебни грешки. Всеки греши. И съдиите също - че чак доста повече от другите хора. И някак си много ще е страшно за всички, ако се изпълни смъртно наказание върху невинен човек. Особено за близките и приятелите му и т.н. Въобще ще е пълна драма. Но аз смятам, че като има смъртно наказание, и то почне да се изпълнява, неминуемо ще има силен превантивен ефект върху хората с престъпни наклонности. И колко да са смъртните присъди ? Надали ще са хиляди ... И колко средно като процент да има грешка - надали ще е голям.... Излиза, че по този нелеп начин, наречен 'съдебна грешка', ще си отидят едно относително малко количество хора.

А без смъртно наказание, и без каквато и да е респектираща съдебна система, отиващите си нелепо хора, са стотици, хиляди пъти повече! Е кажете ми сега, кое да изберем ?? Знам, да, да се говори така, да се борави с човешки живот като с кръчмарска сметка е грозно и неморално. Всеки човешки живот е напълно безценен и не е по силите на смъртен да определя кой да живее, и кой не. Предполагам, че не малко философи са обърнали сериозно внимание на тази тема. Но това е реалността! В единия случай имаме едно количество жертви, в другия стотици пъти по-голямо. Просто няма трети вариант. Или А, или Б. И в единия, и в другия случай има жертви, невинни хора, отишли преждевременно по моргите. И ние, като държава и народ, продължаваме, с ясно съзнание, да избираме втория случай, т.е. хилядите пъти повече трупове. Еми ... като е така, ще си мреме като мухи по пътищата и това си е ....

Защита на научна теза

Scene: It’s a fine sunny day in the forest, and a rabbit is sitting
outside his burrow, tippy-tapping on his typewriter.
Along comes a fox, out for a walk.
Fox: “What are you working on?”
Rabbit: “My thesis.”
Fox: “Hmmm. What’s it about?”
Rabbit: “Oh, I’m writing about how rabbits eat foxes.”
Fox: (incredulous pause) “That’s ridiculous! Any fool knows
that rabbits don’t eat foxes.”
Rabbit: “Sure they do, and I can prove it. Come with me.”
They both disappear into the rabbit’s burrow. After a few minutes,
the rabbit returns, alone, to his typewriter and resumes
typing.
Scene inside the rabbit’s burrow: In one corner, there is a pile
of fox bones. In another corner, a pile of wolf bones. On the
other side of the room, a huge lion is belching and picking his
teeth.
(The End)
Moral: It doesn’t matter what you choose for a thesis subject.
It doesn’t matter what you use for data.
What does matter is who you have for a thesis advisor.
– – Anonymous