Електронен политик

Покрай зачестилите напоследък приказки по медиите за електронно правителство, ми хрумна да споделя една своя стара идея. Става дума за електронен политик. Създаваме го като една добра програма, ползваща най-добрите практики в изкуствения интелект, заредена с огромна база данни от безсмислени реплики и внушителен речник. Това чудо ще може да отговаря на всякакви журналистически въпроси, не по-зле от нашите 'живи' политици. Въпрос на елементарна настройка и конфигурация ще бъде в коя част на политическия спектър ще застане нашият бот, лявата ли, дясната ли, либерално-центристката ли и т.н. Различни инстанции на този е-политик ще могат да се изправят една срещу друга в ожесточени дебати, с правдиви аргументи, на моменти с повишаване на тон и дори лека агресия - точно както си е с истинските политици. Аман от пишман професии като политиката. Няма нужда да им плащаме заплатите за да си чешат езиците, по-добре да ги пуснем тия ботове едни срещу друг и да видим какво ще излезе ... истински battle field ... надали ще се справят по-зле от сегашните ни управници. Лично на мен би ми бил интересен и модел в перспектива, т.е. как ще се развива с времето. Тук от полза могат да бъдат генетичните алгоритми, където основните двигатели са поколението и мутацията. При някой по-рядки мутации може даден бот да се появи и създаде партия като Атака например ... яко :) ще стоим и ще гледаме филма .... ше бъде супер купон!

"Прикачените файлове се качват..."

Днес попаднах на следното съобщение от моята GMail поща:



На мен това ми звучи като "задушените картофи се задушават..." или "охладената мастика се охлажда...." - тъпо, не мислите ли ?

От Рая до Ада, с Delta/Air France/Facebook

Чудех се дали да сложа тук заглавие "До Facebook и назад", но както ще прочетете, от Facebook по-назад трудно може да се отиде.

Та взе да поизгрява слънце и на моята пътека, като че ли. Минах успешно 3 телефонни интервюта за великата компания Facebook - те се свързаха с мен по LinkedIn, както и Google направиха пролетта. Въпросите им са отново върху алгоритми и структури данни, т.е. теория и практика на алгоритми, никой не те пита какво е JavaEE и какво е JPA. Няма значение технологичното ти познание и опит, Hibernate, Spring и т.н., а по-скоро оригинално мислене и способност да решиш дадени задачки с ефективен алгоритъм, за кратко време - около 45 минути за 2 задачи, трябва да напишеш и кода на решението си, на любимия си език за програмиране. Класирах се за onsite interviews - 4 на брой. (В Google, системата е съответно 2+5) Супер! Йеее ... :) Викам си, хванал съм Бога за шлифера. Казаха ми, че под 1% от всички кандидати успяват да стигнат до onsite фазата. И трябваше да направя пътуване до централата им в Пало Алто, Калифорния. Разбира се, на техни разноски. Вълшебен подарък, нали ? :) Просто приказка, рай! Кореспонденцията ми с тях до този момент, беше брилянтна - любезни, внимателни, с безкрайно много комплименти и уважително отношение, бях на седмото небе. Освен писане на мейли, обаждаха ми се по телефона да ми дадат съвети за интервютата на место. Знаех, че дават сериозни заплати, а и престижът да работиш там, да минеш толкова сериозни интервюта, е много ценна храна за моето его и самочувствие - досега най-сложното нещо, което са ме питали по интервюта ИТ фирмите в България, е каква е сложността на двоен цикъл - n, n^2 или n^3. Скромно или не, аз мога повече, много повече :) Програмист в българските фирми можеш да станеш и на 12 годишна възраст, без каквото и да е било образование, стига да можеш да врътнеш някой друг цикъл. Нивото пада постоянно, хората не знаят какво е deadlock дори :). Трагедия. Както цялата държава.

Та мина всичко нормално. Задачите им бяха лесни, но трудността беше да дадеш решението бързо, то да е точно, чисто и добре оформено като код, и да бъдеш достатъчно уверен и да можеш добре да го обясниш. Моите решения бяха на места бавни - т.е. бавно ги измислях/пишех, на места и ми помогна интервюиращият. Много слънчеви хора, добронамерени към теб, и стараещи се да ти помогнат да се справиш добре. Аз лично бях доста доволен от представянето си. Според мен, шансовете да ме одобрят бяха някъде 50/50, т.е. нямах никаква идея какви ще са резултатите. Очаквах с голямо вълнение и трепет отговор от тях - по мейл или по телефон. Един от интервюиращите, като прочете опита ми в CV-то, ме пита какво е JavaEE. Той наистина не знаеше. Абе съвсем друга вселена са там. Не са като нас, обикновени шивачи на дрехи, от които се иска да познават 1 милион технологии. Те искат да видят, че можеш да мислиш. Яко, нали! :)

И почна пътя ми към Ада. Първият ми полет на връщане, Сан Франциско - Ню Йорк кацна с 3 часа закъснение, заради буря в Ню Йорк. Беше 9 PM. Никога не съм пътувал със самолет (освен като бебе), не знаех какво се прави в такива случаи. Мислех си, че може би вторият полет ме/ни чака :) Но бях много спокоен и го раздавах cool :) Стюардесите казваха постоянно да не се притесняваме и, че на излизане от самолета, представители на airlines агенцията ще ни отговорят на всякакви въпроси. Това се оказаха празни приказки. Слезнах аз в JFK, и виждам мега огромно сборище от хора с багажи, пълен хаос, никакви представители на никакви агенции. Повъртях се малко, в един момент реших да попитам една лелка какво да правя, а тя ми се скара, че съм минал зад някаква линия. Тук почна моя кошмар. С много мъка се добрах до някакво гише на Delta/Air France, и един чичко ми каза, че ме слага в stand by списък за следващия полет, който ми върши работа - след 2 часа. Т.е. в 11:20 PM. Супер! Казаха ми час преди полета, да се явя да видя дали печеля от "stand by" томболата. Аз седях като пън там, и накрая от 10-на хора в списъка взеха всички, но не и мене. Защото са пропуснали да ми кажат, че е трябвало експлицитно да се check-in-на като stand by кандидат за да вляза в системата. Безумие. Аз ли да знам ?! Защо не ме guide-ват те ?! Много съжалявали, виждали ме, че съм първи там и чакам пръв, но накрая само аз го издухах. Още тук разбрах, че се ебават с мен и скоро няма да съм в България. Чаках няколко часа на гишето, някакъв черньо постоянно ми казваше "сър" и обещаваше всеки момент да се погрижат за мен. Накрая, след около 2 часа, ме прати с някаква бележка на тяхното гише, но на другия терминал. Те знаели за моя случай. Беше към 1 AM вече. Отидох там, но полицаят не ме пусна, защото нямало никой!!!!!! :) Каза ми "Оооо, човек, това е Америка. Всички тук са адски мързеливи. Дали са ти грешна информация, всички от гишето си тръгнаха, няма никой. Просто са искали да се отърват от тебе, за да се приберат и те вкъщи. Освен това и не мога да те пусна до 4:30 AM, когато почва работния ден". Полафихме си с него, каза, че в Америка е зле, беше някакъв мексиканец от Бруклин, със слаб английски. Каза, че му давали чат-пат билети и ходел насам натам, знаел за България и каза, че според него в България е по-добре.

И почнах да цъкам, от терминал до терминал, с AirTrain-a. Ходих в разни чакални да търся Wi-Fi, едвам намерих. Викам си - иди на другия терминал, все някъде ще има безплатен. Но навсякъде е платен, за капак на няколко места ми отхвърли дебитната карта (Виза Електрон, от ЦКБ - това пък е друга драма в живота ми, тая карта никъде не се приема :)) накрая успях!. Хапнах в McDonalds - отвратителен е, по-зле от българския. Чаках с разни руснаци и македонци.
И така, разиграване страшно. Хванах wireless с много мъка, писах на Facebook за проблема ми. Дадоха ми телефон да съм звънял на тези, които ми организират пътуването. Безумие. Вече съм имал над 200 лева сметка за роуминг разговори с майка ми, за да и кажа да не припада, и че съм добре и ще си дойда след ден-два. И тоя калъф ми предлага пак да въртя !? Ми що те не ми се обадят на мен ?! Никакво съдействие, никаква помощ, на хиляди километри от вкъщи те оставят сам да спиш по пейките като някакъв клошар. И това след 3 нощувки в Шератон, Пало Алто, на пълен лукс. Е как не ги е срам ! Чаках общо 22 часа на JFK. Не можеш и да спиш, защото трябва да си наглеждаш багажа. Навсякъде хора налягали, като тези масови арт-снимки с голи хора по улиците. Налягали, спящи, по чорапи, върху багажите. Безумие. Някакъв Армагедон си беше.

На следващия ден, вечерта в 6:55 PM, хванах полет номер 2 до Париж, който кацна само със 17 минути закъснение на летище Шарл де Гол. Е оказаха се достатъчни за да изтърва третия си полет, до София. Тук са виновни франсетата. 100 пъти минах през един и същ security check, последния път чаках 40 минути за него, и затова изтървах полета. А бусчето, което те прекарва от терминал до терминал, кара с 3 км/ч най-много. Ако искат, на това летище така ще те изиграят, че и 1 ден няма да ти стигне за прекачване. Безумно тромава и безсмислена организация, стотици хора пропускаха полети, една баба - до Лима (много се притесни жената, аз я успокоявах, децата и подарили екскурзия до Перу по повод пенсионирането и, милата... пратих мейл до дъщеря и да пратя хабер дет' са вика), един бизнесмен от Англия - до Бразилия (изгоряха му хотели, срещи, ангажименти, всичко и накрая се прибра в UK). Супер калъфи са на това летище. Ама и тия "приятели" от Facebook защо ми book-ват полети, които не можеш да ги прекачиш ?! Може би това е поредния puzzle, който трябва да решиш ...

И така, този път само 8 часа чакане в Париж, и кацнах в България два дена след предвиденото, с багаж, останал в Париж :) Не знам какво повече можеше да се обърка.
От Facebook не са виновни за лошото време, но аз бия път заради тях, и те са длъжни да ми осигурят съдействие и помощ ако възникне нужда. Нито храна, нито вода, нито хотели, нищо не получих. Безподобни калъфи. Бях оставен сам да се оправям. Защо ми беше тоя супер лукс в Шератон, след като те не са в състояние да предвидят и реагират при далеч по-елементарна ситуация, решението за което е далеч по-евтино и тривиално ? Американците са пълни бастуни, пластмасови хора. Машинки. Говорят пластмасово. Лесно може да се напише програма, която да работи като тях - те са елементарни крайни автомати. Отвратително.

Приятели и колеги днес ми казват "Еее, ами супер! 22 часа, значи можеше да обиколиш Ню Йорк. Безплатна екскурзия, какво по-хубаво!". Еми аз ако искам адреналин и приключения, ще се запиша в Survivor или Big Brother, или в "Make it on your own in this big, unknown and hostile world, far away from home" риалити шоуто, в което така и така станах звезда насила. Не, мерси. Искам човешко отношение и съдействие при проблемна ситуация. Искам нормално пътуване. Моето пътуване беше с бизнес причини, а не като турист. Пълни калъфи са и американците, и Facebook. Book-ват ти възможно най-евтините полети, с безумно невъзможни прекачвания и оправяй се.

В Париж хванах wireless, пак платен (!) и им писах мейл, че са пълни нещастници и не искам да работя за тях, нито пък повече да стъпвам в Америка. Отговориха по-късно, че съжалявали. Да съжаляват... Аз не съжалявам ли !? Те са супер млада фирма-недоноска, случайни милиардери, които нямат никакво разбиране и умение да организират travel и accommodation. Изложиха се като кифладжии. Хубаво ги нахраних по мейла и сега нямам отговор! Естествено - крият се като мишки по дупките си, защото не знаят как да реагират! Такава ситуация не се handle-ва от техния краен автомат в кухите им пластмасови главици...

Чувствам се доста изигран. Цялата отпуска си изгърмях да уча за интервютата, а някои колеги направиха по 5 (!) морета през това време. И сега си оставам с една лека настинка, и целия този стрес. И безумно много разходи, на минус съм здраво.

Язък, доста хороскопи в навечерието на интервютата предвиждаха шеметно развитие на кариерата ми, ама явно в последния момент некоя планета се е врътнала леко накриво и е прецакала вселенската хармония :)

И така, хванал съм Бога ... за едноокия. От Пало Алто до ... Павлово Алто :) А вие не се връзвайте на Facebook и на подобни истории. Калпава работа. Поне да ви се изфукам с горната снимка :)

Аритметика с мъртъвци

Чух наскоро новината за млада майка, сгазена и убита от камион - на пешеходна пътека. И се замислих за смъртното наказание. (С което не казвам, че точно този шофьор аз лично бих го осъдил на смърт - просто се замислих). Безспорно, това престъпление е изключително тежко. И безспорно, надали ще му се даде адекватно наказание, в кочината България. В нормална държава, последствията биха били много жестоки. Но не и тук. Особено пък ако шофьорът-убиец е например прокурорски или депутатски син. Или някоя известна мутра, с 10 висящи дела. Преди много време президентът каза по новините, че у нас "има дефицит на справедливост". Хареса ми тази фраза, запомних я и сега тук я ползвам. Ама все още го има тоя дефицит.

Та за мъртвъци викам да ви поговоря. Готови ли сте да направим заедно сметките ? Ако се въведе смъртно наказание - само по себе си, това не е много стряскащо за престъпниците, би трябвало тази мярка да се придружи с общо усилване на присъдите, което да ги направи смислени - ще възникне реален риск от съдебни грешки. Всеки греши. И съдиите също - че чак доста повече от другите хора. И някак си много ще е страшно за всички, ако се изпълни смъртно наказание върху невинен човек. Особено за близките и приятелите му и т.н. Въобще ще е пълна драма. Но аз смятам, че като има смъртно наказание, и то почне да се изпълнява, неминуемо ще има силен превантивен ефект върху хората с престъпни наклонности. И колко да са смъртните присъди ? Надали ще са хиляди ... И колко средно като процент да има грешка - надали ще е голям.... Излиза, че по този нелеп начин, наречен 'съдебна грешка', ще си отидят едно относително малко количество хора.

А без смъртно наказание, и без каквато и да е респектираща съдебна система, отиващите си нелепо хора, са стотици, хиляди пъти повече! Е кажете ми сега, кое да изберем ?? Знам, да, да се говори така, да се борави с човешки живот като с кръчмарска сметка е грозно и неморално. Всеки човешки живот е напълно безценен и не е по силите на смъртен да определя кой да живее, и кой не. Предполагам, че не малко философи са обърнали сериозно внимание на тази тема. Но това е реалността! В единия случай имаме едно количество жертви, в другия стотици пъти по-голямо. Просто няма трети вариант. Или А, или Б. И в единия, и в другия случай има жертви, невинни хора, отишли преждевременно по моргите. И ние, като държава и народ, продължаваме, с ясно съзнание, да избираме втория случай, т.е. хилядите пъти повече трупове. Еми ... като е така, ще си мреме като мухи по пътищата и това си е ....

Защита на научна теза

Scene: It’s a fine sunny day in the forest, and a rabbit is sitting
outside his burrow, tippy-tapping on his typewriter.
Along comes a fox, out for a walk.
Fox: “What are you working on?”
Rabbit: “My thesis.”
Fox: “Hmmm. What’s it about?”
Rabbit: “Oh, I’m writing about how rabbits eat foxes.”
Fox: (incredulous pause) “That’s ridiculous! Any fool knows
that rabbits don’t eat foxes.”
Rabbit: “Sure they do, and I can prove it. Come with me.”
They both disappear into the rabbit’s burrow. After a few minutes,
the rabbit returns, alone, to his typewriter and resumes
typing.
Scene inside the rabbit’s burrow: In one corner, there is a pile
of fox bones. In another corner, a pile of wolf bones. On the
other side of the room, a huge lion is belching and picking his
teeth.
(The End)
Moral: It doesn’t matter what you choose for a thesis subject.
It doesn’t matter what you use for data.
What does matter is who you have for a thesis advisor.
– – Anonymous

В Американското посолство

Тия дни бях на интервю за (неимигрантска) виза. Бях изключително силно впечатлен от консула - беше американец, и ме интервюира на перфектен български! Внимателен, любезен ... Наистина много впечатляващо и приятно :), особено като се има предвид, че нашият език никак не е лесен.

Автоматични тестове на GUI ??

Замислих се тия дни, за сериозните усилия, които се полагат в ИТ света по отношение на автоматизация на тестове на GUI сценарии. Съществуват доста изтънчени продукти за целта, като например QTP, или Selenium, сигурно има още кой знае колко яки tool-ове, с които автоматично могат да се запишат и съответно проиграят сложни сценарии на взаимодействие между имитиран потребител и приложението. Не ми се мисли колко нетривиална задача е да се разработят такива продукти. Или пък универсализирането им срещу различни GUI технологии и/или browser-и. Много сериозно се инвестира, от почти всяка компания, в писането на такива автоматични тестове. Това, което ме притеснява, е съответното количество - много често става дума за хиляди тестове, които се пускат всяка нощ. За мениджърите е много важно да знаят, че всяка нощ идват поредните няколко хиляди зелени теста. Важно е и за програмистите: вярно е, че ако такъв тест не мине успешно, с голяма вероятност той засича проблем в продукта (ако е написан качествено). Но до колко е реалистичен този проблем ? Дали би могъл клиентът да попадне на него ? Изпълнението на такова голямо количество тестове означава, че на един единствен сценарий обикновено се пада изключително кратък интервал от време, който е в порядъци по-малък от усета и възможностите на истинския човек, т.е. на реалния потребител на GUI продукта. Т.е. въпросният имитатор на потребител цъка с мишката, въвежда данни с клавиатурата, и проиграва сценария със светкавична скорост. Това на практика няма нищо общо с реален сценарий, при истински клиент на приложението. Т.е. със сценарий, заради който е създаден тоя продукт, заради който е платен от реални хора и реални клиенти. Аз смятам, че такъв тест е безсмислен, и далеч не оправдава усилията по създаването и поддръжката си. Поддръжката. Дааа, поддръжката. Гърми такъв един тест, и ходи да прекарваш тежки часове и дни в дебъгване, за да разбереш накрая, че например става дума за синхронизационен проблем, причинен от твърде бързото изпълнение. Супер, сега изчакай малко, преди да цъкнеш "next". Автоматичните туулове предлагат за целта т.нар. think time. Пълно безумие. Няма по-смислен начин да се тества един такъв сценарий, освен някой човек да седне и да го проиграе. Няма и начин, който поне да се доближава по смисъл до този. Все едно да тествате футболна топка с роботи, които я ритат с над 900 км/ч например. Или да тествате, че един шкаф е читав, като го хвърлите от 40-тия етаж върху асфалт. Или автомобил, като симулирате катастрофа от тип челен удар, със 700 км/ч. Доста безсмислено, нали ?! "Сценарият работи" означава, че работи по начина, по който истинската му употреба би го ползвала, т.е. човек с мишка. Другото е фира. И освен, че е фира, води до много загубено време за дебъгване на проблеми, дължащи се на обстоятелства, които най-често няма да се проявят, когато един истински човек цъка. И още по-лошо: проблеми и бъгове, които реално се проявяват при истинския цъкащ човек, е напълно възможно да не могат да се засекат от автоматичните тестове, и да не могат да се репродуцират. Двата свята понякога са много различни и е нелепо да се подготвиш за истинския (човешкия) чрез тестване на съвсем друг, напълно откъснат от него по отношение на действащите в него физични закони (този на CPU-то).


Да тестваш значи да проиграеш use case-а във възможно най-близка среда до истинската продуктивната среда при клиента. Кое му е близкото на това да изпълниш хиляди GUI сценарии за няколко часа ??

Скок подскок

Не мога да разбера колегите от ИТ индустрията, които постоянно сменят работа през няколко месеца, т.е. скачат от проект на проект. Не ми е ясно каква изобщо цел, визия и стратегия имат за професионалното си развитие тия хора. Според мен, такъв тип специалист изобщо не би могъл да fit-не и да се докаже успешно за по-продължително време. Особено в soft skills уменията, като работа в екип, аклиматизиране с колеги и т.н. Т.е. аз не мисля, че такъв човек става за developer. По-скоро бо могъл да се справи добре в по-различно поприще: например като technology евангелист. Ясно е, че се е сблъсквал с повечко неща и би могъл да изнася презентации, доклади, семинари, да участва в конференции и т.н. И доста от тези хора го правят това, активно. Можете да ги познаете обикновено по това, че имат несметни знания по хиляди технологии, и са дълбоко запознати и versatile по най-търсените. Поне така пише в СВ-то. Но се опасявам, че доминиращото им качество е предимно сладкодумието от стандартни клишета от книгите, а не истинската, вдъхваща респект експертност. След като има толкова хора, които избират такава "кариера", вероятно това е популярно и търсено от фирмите, и съответно има хляб. Но лично аз не бих избрал такъв път за себе си. Не смятам, че километричното СВ от хиляда работи от по 6-9 месеца е респектиращо - напротив. С такъв номадски подход можеш да помиришеш и разпознаеш много аромати, но хал хабер си нямаш как точно са сготвени тези ястия. Виждал съм смешни неща по такива СВ-та, които показват, че човекът, макар и явно да е работил с дадена технология, очевидно си няма идея за какво иде реч.

Може би това се прави с цел да искаш все по-голяма заплата, т.е. имаш една надежда, че всичките тия милиард технологии ще хванат декиш на следващите интервюиращи, и ще можеш да им искаш с хиляда лева по-голяма заплата от тази от предишната ти работа (преди 6 месеца). Ако ли не, сгъваш шатрата, и отиваш на следващото място да се пробваш.

А може и някои хора да го правят с цел да видят възможно най-много неща, хора, екипи, обстановки, проекти, и т.н. с целта да натрупат голям опит и да стартират собствен бизнес. Във всеки случай, тия хора трябва да имат уникална психика и издържливост, гъвкавост и амбиция, след като са способни през 6 месеца да преживяват сътресението, наречено "смяна на работата". Т.е. говорим за професионална студенина и безчувственост от голям мащаб. Т.е. за мен това са професионални темерути. Каква ли е тая цена, която оправдава толкова често да се налага да свикваш с напълно различни хора, работна среда, шефове и т.н. Това е сериозен стрес за организма, и освен това те лишава от възможността да усетиш удоволствието и радостта от работата - как може да ги изпиташ, ако постоянно работиш с непознати ? Трябва да мине едно технологично време във всяка работа, след което идват нови, интересни и различни предизвикателства, както и лични тестове, които е добре човек да вземе успешно. А тези хора не стигат никога дотам ... Времето носи особен вид важни знания и умения, които не можеш да ги усетиш или придобиеш за 6 месеца.

Във всеки случай, понеже съм бил на доста интервюта, и знам, че HR-ите обичат понякога да задават повече въпроси, интересно ми е дали на човек с такова едно СВ му се отправят подобни питания. То много и зависи какво търси фирмата, ако иска човек за краткосрочен проект, вероятно job hopper-ът ще има предимство.

Не ми харесва тоя подход, за мен тия хора са сериозно надути балони, въздух под налягане. Това са съвременните ИТ хъшове - обикалят с куфарите наляво надясно, немили-недраги.

100 килограма мъдрост!

Тия дни гледах 100 кила в едно предаване и много ме изкефи една негова фраза: "Като ми се случи нещо много хубаво, гледам да не го вярвам, щото съм живял труден живот, и знам, че дори и да е истина, после сигурно идва нещо много кофти." Хубаво е човек да не се връзва много на разните неща, които му се случват.

A "Super 8" blunder

Recently I watched "Super 8". I liked it! I spotted a particular blunder: although the story happens in 1979, in one scene the music in the bar played "Easy like sunday morning" by Faith no more - a song created decades later.

A new book for EJB 3.1 is out there!

I am happy to announce here, that since recently, the family of books, dedicated on the EJB 3.1 topic, has grown, and now welcomes the fresh new EJB 3.1 cookbook by Packt Publishing. Up to now, only the last edition from the popular series by O'Reilly was being a serious literature source on the subject. Now, Packt's offering is a promising recipe focused book, which covers a variety of useful and real-world EJB scenarios. Explained in details and accompanied by descriptive screenshots, they will guide you through the most important and essential EJB techniques that one has to master, and give you a decent insight on what's new in EJB 3.1. The book is a fresh breath of air for all Java EE fans that would love to dive into the new version of the enterprise Java platform. Within the examples, you will find how EJB 3.1 modules integrate with other parts of a full Java EE 6 application, which is another fascinating feature of this enjoyable read.

This book is a wonderful effort from Packt, that just makes me hope that Java EE 6 related books from them are just starting to come out! I would love to see a CDI dedicated book, or a Servlet 3.0 one.

Парични измами в науката

Снощи случайно хванах някаква новина в "Календар" за съмнения относно неправилно усвоени милиони от наши учени.

Това е в пълен синхрон с моите писания по темата, които присъстват тук. Крайно време е хората да се осъзнаят, и да не хранят хитрите гърла на нашите мастити професори и доценти, докторанти и research-ари с пари, които могат да отидат за далеч по-полезни и смислени неща. Рано или късно, особено когато животът ти напредне, и дойде време да храниш семейство, да правиш кариера, фокусът на целите ти е да си осигуриш възможно най-комфортна позиция в живота. Всеки го прави както може. И за всеки това се измерва по различен начин. За едни е пари и имоти, за друг е добра професия. По-ограничените откъм знания и умения хора, най-често отиват към кокошкарски измами и престъпления. По-старомодно мислещите .... просто се трудят. По честния начин.

С учените у нас (а и по целия свят) е същата работа. Да, това са умни хора (не всички, разбира се). Не са на нивото на земеделката Калина - по-умни са като цяло, но пак далаверата е в центъра на съзнанието им. Т.е. голяма разлика с Калина няма. Само че не такива битови далавари, каквито тресат мозъците на обикновените хора. А по-изтънчени далавери. Далавери с научни фондове, с програми, с research разработки. С десетки и стотици безсмислени статии, които обаче са доста сложни за да можеш да ги разбереш, т.е. за да можеш да осъзнаеш, че не струват нищо и са пълни глупости. Там е важно да трупаш години, в които си се изявявал (с подобни безсмислени публикации и участия по конференции), това в един момент се оказва решаващо за кариерата ти, и за това да останеш в играта. Защото университети - бол, професори - бол, а милионите не стигат за всички.

Освен пари, разменна монета е и престижът. Надпреварата е по-няколко фронта, както не веднъж писах: кой ще извади по-рейтингова статия, кой ще го извади по-голям. От този рейтинг ти се определя дали твоят проект ще получи следващата партида мангизи за рисърч, или проекта на колегата професор от другия факултет. Така че ... халваджията за бозаджията. 90% от учените са пълна мафия. Но не действат като Коза Ностра, с убийства, рекет, и жестокост. Действат интелигентно, с максимално ползване на академизма като фасада, като едно високо интелектуално лице, пред което всеки се възхищава....

Какви бяха тия протести към Дянков, за пари за наука ?? Ми кой ще им даде на тия празноглавци пари, като се вижда, че нивото на измами е същото както във всички други направления (пари за енергетика, инфраструктура, здравеопазване, околна среда и т.н.)